ЧЕТИ СПОКОЙНО! Рецензията не съдържа НИТО ЕДИН СПОЙЛЕР за историята!!!

42 години, 9 филма и наследство за милиарди! Това е „Междузвездни войни“ до момента. „Възходът на Скайуокър“ може и да опитва да постави край на Скайуокър сагата, но всъщност… тя свърши много отдавна. Тя свърши през далечната 2005г. с „Отмъщението на ситите“. Историята БЕЗ спойлери, в резюме:

Кило Рен е на тайна Мисия. Фин, Поу и Чубака служат в съпротивата. Рей се отправя на опасно приключение. Палпатин се завръща.

Дава ли този филм логичен завършек на сагата за Скайуокър, особено с това име на филма? Не! Даде някакъв, почти завършек. Има ли поне една от стотиците теории за филма и сюжета му, която да се окаже истина? Има! Само една е! Истината е, че филмът се проваля. Опитвайки се да се хареса на феновете, той залага на старо, познато, носталгия. Той връща към неща, които обичаме. Но истината е една- магията я няма. Няма как да харесаш филм, когато не ти пука за НИТО един от героите. Да, Рей изнася целия филм на плещите си, но усещането е различно. Рей не е Люк. Тя НЕ се запознава със Силата така, както той. Причината е много проста. Ние също не познавахме силата тогава и я разгадавахме заедно с Люк. Тук при Рей, знаем много. Затова ни пука много малко за нея.

Чубака е герой от оригиналната трилогия, но той вече не е така интересен. Ние го познаваме. Той бе новост по онова време. Ръмженето му. Отношенията с Хан. Тук някак след смъртта на Хан се прикачи към хора, които НЕ познава и с които нищо не го свързва. Той винаги е в сянка и няма нищо от образа, който хората някога обичаха.

Фин е най-сбъркания образ в цялата поредица и това не се променя във „Възходът на Скайуокър“. Нито актьорът се справя, нито от героя му има смисъл. Нищо от историята му преди да бъде Щурмовак не сме научили, нищо. Той просто го има и е големия човек с голямото сърце. А такива хора всъщност няма. Или поне не са достоверни така, както бяха през 70-те и 80-те години на миналия век.

Поу е може би най-симпатичния герой от всички. От една страна заради неустоимия чар на Оскар Айзък, а от друга страна, че много прилича на Хан Соло с поведението си. Поу е героят, който може би ако прелее в следващи филми ще претърпи най-силно развитие. Но тук, редом с Рей той е единствения образ, който е на границата да накара зрителя да му пука за него.

От Лея в този филм нямаше смисъл. Никакъв. Присъствието е толкова слабо и безлично, че спокойно може и без нея. Голямата кулминационна сцена за героинята и, всъщност там не можем да кажем дали виждаме Лея или някой друг. Всички останали сцени преди нея… дали е Лея, дали е някой друг… няма особено значение.

Гласовете от миналото и героите от миналото, които ще видим през филма, само натягат идеята, че филмът лежи на миналото. В него няма нищо ново. На хората им пука за миналото не за случващото се сега. Не за новите герои и не за новите битки. Пука им за времето, когато магията бе истинска и героите имаха сърца. Когато виждаха светлинен меч за първи път, когато виждаха местене на предмет с мисълта за първи път и за първи път стъпваха в този нов свят, заедно с героите. Сега е друго. Сега всичко е познато и то вече НЕ Е интересно. Не е ново.

Филмът не пести отговори на въпроси. Много въпроси ще получат отговор (или поне частичен такъв). Жив ли е Палпатин и ако да, как? Коя е Рей и кои са родителите и? Да, ще получим категоричен отговор дори на този въпрос. Каква е съдбата на Лея (покойната вече Кари Фишър), след като актрисата вече не е сред нас? Какво символизира заглавието на филма? Истина ли е ЛГБТИ представянето, за което Джей Джей Ейбрамс сподели, че ще го има във филма? Как и защо се завръща Ландо? И много, много други.

Филмът е прекалено много. ПРЕКАЛЕНО. В него има материал за поне 3 филма. В него има ужасно много нови герои, които само разводняват екранното време. Герои, от които няма смисъл. Достатъчно млади, за да може да бъдат използвани в бъдещи филми и spin-off поредици.

В много отношения „Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър“ е дори по-лош от „Последните джедаи“. Но въпреки това и тук има частичка свелина.

Финалните 2 минути са красиви. Струват си. Емоционални са и ще накарат сърцето ви да се отвори. Да, отново има носталгия. Много. Има нещо, което ще очаквате да се случи и ще кънти в съзнанието ви секунди, преди да го видите и чуете на екран на самия финал. И да, то ще се случи. Сърцето ви ще бъде овъзмездено и някак всичко ще завърши с положително чувство душите ви, но на излизане от кино салона ще ви залее усещането- филмът е една огромна каша.

„Междузвездни войни“ никога няма да бъде същия. Никога. Чисто и просто защото света вече не е същият и защото няма какво ново да научим в този свят. Ние вече го познаваме до болка. А точно в неговата тайнственост и безгранични дебри се влюбихме някога. Е очевидно сме достигнали границите и отвъд тях няма нищо.

Време е да затворим тази глава и да оставим надеждите тук. Всички ще гледаме следващите филми по навик и заради инвестираното време и любов в оригиналната трилогия. Но никога няма да почувстваме отново изумлението от първия сблъсък със светлинни мечове между Оби-Уан и Дарт Вейдър. Никога няма да се чудим какво е това зеленото същество, което Люк нарича Йода. Никога! Това остана дълбоко заровено назад през годините във времето, когато бяхме в света на Джордж Лукас и неговите „Междузвездни войни“. Сега сме в света на Disney и техните „Междузвездни войни“. А те са други. Те не са нашите…

От един фен…

2 коментари

  1. Всички коментари от страна на критиката са глупави и безсмислени!
    Както в далечната 1979 година, при излизането на първия филм, критиката го „насра“ като абсолютно безидеен, така и сега с ТОЗИ коментар е същото.
    Хората обичат филма. Те не искат да се задълбочават до такава степен.
    Всичко е за удоволствието. А удоволствие има и ще има!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

5 + 4 =