ИК БАРД със заглавие в раздел Популярна психология„Метачовекът“ от Дийпак Чопра

Освободи своя безкраен потенциал!

КЛЮЧЪТ Е В НАС – НИЕ СМЕ КЛЮЧЪТ!

В продължение на повече от трийсет години Дийпак Чопра ни учи на необикновения потенциал на човека за физическо и умствено усъвършенстване, а после и за духовно добруване. „Метачовекът“ ни отвежда отвъд здравето и добруването – и всички подобни концепции на ума – към живот, основан на нашата собствена природа и на природата на вселената. Как да постигнем това? Отговорът е: като станем метачовеци. Да бъдеш метачовек, не е научна фантастика и определено не означава да си супергерой. Да бъдеш метачовек, означава да продължиш отвъд създадените от ума ограничения и да влезеш в ново състояние на осъзнаване.

„Метачовекът“ не е просто четиво за пробуждането, а самото пробуждане. То е ориентирът за реализирането на вашия пълен потенциал.

ОТКЪС

Ние сме потопени в илюзия

Homo sapiens навлязъл във виртуалната реалност някъде през праисторията, когато създадената от ума симулация станала жизненоважна за еволюционното ни развитие. Никога няма да разберем точната ера или причината – ако има такава – защо един вид е трябвало да придобива такава сила и да знае за нея. Нито едно друго създание не твори съзнателно бъдещето си. Нито един друг вид не разказва истории и не убеждава сам себе си, че те са истина. В миналото ни се крият много загадки. По някакъв начин, следвайки мъчителен път, ние сме успели да направим симулацията толкова убедителна, че сме се изгубили в нея.

Въпреки че е много убедителна, симулацията се разпада ежедневно. Има моменти, когато животът излиза от релси и светът престава да изглежда реален и веществен. Подобни изживявания се случват непрекъснато – било на нас, било на други хора. Например, когато в семейството настъпи внезапна смърт или ни сполети някаква катастрофа като торнадо или пожар, ние може да изпаднем в шок. Тогава с празен поглед откриваме как животът ни изведнъж се оказва ужасно объркан и си казваме неща като „Не може да бъде. Това не е истина“ или „Вече нищо няма значение“.

Обикновено това състояние на откъсване преминава и след време реалността отново започва да изглежда реална. Но някои хора никога не се връщат – например след подобен срив някакъв процент от пациенти с психични проблеми стават хронични шизофреници и започват да получават халюцинации, да им се привиждат неща или да чуват гласове до края на живота си. Но усещането „не може да бъде, това е сън“ не е задължително да бъде предизвикано от шок. Безброй хора се отдават на лични фантазии за слава, богатство или някаква друга мечта, която им се вижда напълно реална и се превръща в движеща сила в живота им. Когато някой внезапно изпадне във възторг поради една или друга причина, той също може да има чувството, че нищо не е реално.

Но материалният свят „отвън“ изглежда реален и веществен през много повече от 99% от времето, което би трябвало да е достатъчно убедително доказателство, че не се намираме в плен на някаква магия. Само че сме. Иронията е, че днес разполагаме с технология, която принуждава човек да се изправи пред въпроса кое е реално и кое не. Когато някой надене шлем или очила за виртуална реалност (често съкращавана на ВР), симулацията, в която се озовава, го обгръща от всички страни и е толкова жива, че пленява напълно сетивата и предизвиква разместване от реалността, която наричаме ежедневна. Може да се озовете на метална греда високо на строящ се небостъргач в центъра на града. Подмамен от картината, мозъкът ви задейства стресова реакция, сякаш наистина сте се телепортирали на гредата. Ще изпитате чувството, че губите равновесие и ще изпаднете в паника, макар че в стаята, в която всъщност стоите, краката ви са опрени здраво пода и не сте застрашени да полетите към смъртта си.

ВР илюзията се създава от визуални образи, същото е вярно и за ежедневието ни. Вие вярвате в това, което виждате. Тази вяра е неоправдана, както научава всеки ученик, когато му кажат, че слънцето всъщност не изгрява от изток и не залязва на запад. И в същото време, когато квантовите физици ни казват, че материята не е такава, каквато изглежда, ние си оставаме вкопчени в усещането за тежест и плътност на материалните тела, сякаш тези им качества са неоспорими. Дали куршумът ще стане безопасен, ако го видите през илюзията? Не. Но разбирането, че всичко е създадено от ума, ще промени всичко. Материалният свят ще се превърне в крайна точка на процес, който започва в съзнанието.

Щом схванете и напълно приемете това, вашата лична реалност става много по-податлива, защото можете да отидете при източника и да бъдете част от творческия процес. Освобождаването от симулацията на виртуалната реалност не е лесно. Личните ни преживявания ще трябва да се променят драстично, но красотата е в това, че имаме потенциал за промяна там, където преди тя е била почти невъзможна. Няма да можете да превръщате куршумите в памучни топчета, но ще откриете, че приемането, че не сте в състояние да промените цялата реалност „отвън“, не е вярно.

Основните правила на ежедневния живот са много по-хлабави, отколкото си представяме. Дори когато човек се чувства напълно потопен в симулацията, има начин за измъкване от нея. При това не само един, а много. И това е напълно логично. Метареалността е по-реална от всяка виртуална симулация. Трябва да разглеждаме моментите, когато я зърваме, като доказателство, че можем да пребиваваме през цялото време в метасъстояние. Вместо това оплитането на виртуалната реалност преобръщат картината наопаки. Докато четете описаните по-нататък метаизживявания, ще се изкушите да ги приемете като аномални, смахнати или съмнителни. Да станеш реалист, е процес, който започва с ежедневното изправяне срещу неуместната вяра в илюзиите.

„Нещо се случи“

Да разгледаме един от най-основните аспекти на виртуалната реалност. Едва ли някой ще се усъмни, че да си вътре в тялото си е нормално, естествено и истинско преживяване. Но тази увереност противоречи на феномена на извънтелесните преживявания (ИТП), което е документирано от векове във всяка култура. Най-известното извънтелесно преживяване е „отиването в светлината“, за което говорят пациенти, които са изпаднали в клинична смърт по време на спешни медицински процедури, особено при инфаркт.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

37 + = 45