Мнението е на нашия автор Димитър Кръстев
Всяка година двете най-големи церемонии в сезона на филмовите награди остават непроменени. Златните Глобуси са предшественика, който дава нагласи за основната церемония. Оскарите са пикът и най-престижното (и очаквано) нещо!
За изминалите няколко години Златен Глобус си извоюваха статута на най-голямото парти на звездите. Филмовия елит се събира, хапва, пийва, разговаря… Разчупен формат, далеч от строго официалните Оскари.
За поредна година нито една телевизия в родна България не се поинтересува и не закупи правата за излъчването на живо на церемонията „Златен Глобус“. bTV вече години наред излъчват на живо церемонията Оскар. Но, както е казал народът, начини винаги има…
За съжаление, това бе може би последния опит. Дали хората прегряват, дали го надживяват… трудно е да кажа. След финала на церемонията от снощи останах с усещането, че НЯМАШЕ смисъл да си „пропилявам“ нощта, за да гледам тази пошла, слаба и на моменти изключително дразнеща церемония. 
Окончателно – церемониите трябва да се лишат от дразнещи водещи. Последният добър водещ на Оскарите се казваше Елън Дедженерис. Последният добър водещ на Златен Глобус… дори не помня кой е бил. Този водещ, тази година съсипа шоуто преди да е почнало. Бруталния му откриващ монолог бе циничен. Груб. Недодялан. Обиден и същевременно подчертаващ сам себе си, че е такъв. Водещия обяви, че води шоуто за последен път и че всъщност не му пука за това. Той припомни, че Кевин Харт е уволнен, като водещ на Оскарите, заради хомофобските му постове в туитър. Самият той е известен с бруталните си трансфобски изказвания, за които никога дори не се е извинявал. Присъстващите в залата бяха принудени да гледат и слушат бруталната канонада от болезнени и обидни думи, да се усмихват и създават впечатление, че е забавно. Той дори нарече Мартин Скорсезе прекалено малък, за да може да влиза в Увеселителни паркове (част от атаката срещу режисьора и неговите анти-Marvel изказвания).
От водещ нямаше смисъл до края на вечерта. Той се появи на няколко пъти, да каже някоя глупост и до там.
Видяхте ли, че при обявяването на номинираните за „Най-добра песен“ на сцената се появи Дакота Фенинг? Да, малко забелязаха. Тя само се появи, не каза нищо и си излезе…
По време на шоуто нямаше НИКАКВО шоу. Хора излизаха, обявяваха номинираните, победителите, даваха статуетка и си тръгваха.
Е, имаше изненади, имаше и очаквани победителите, но имаше и някои моменти, които си струва да бъдат отбелязани.
Речта на Патриша Аркет (виж в списъка по-долу, какво спечели тя) бе най-адекватната от всички победители в отделните категории. Тя нарече нещата с истинските им имена и призова хората да гласуват. „Страната ни е на ръба на война“ и „Да помогнем на Австралия“ бяха само част от призивите и.
Брайън Кокс, на излизане към сцената за да получи статуетката си целуна екранния си партньор Киърън Кълкин. И пак на излизане мина покрай седящия Джейсън Момоа, който бе в изключителен… потник. Да, за да подчертае огромните му бицепси за които водещия говори много в откриващия си монолог, оприличаващ него и подобните му на съвременни актьори- фитнес маниаци с тела, боцкащи се непрекъснато.
Оливия Колман, в своята реч от сцената подчерта, че е леко опиянена вече (все пак партито бе в разгара си). 
Мишел Уилямс произнесе втората може би най-добра реч за вечерта, подчертавайки важността на жените и момичетата ДА ГЛАСУВАТ. Мъжете го правят от както свят светува и… ето как изглежда светът днес. Той толкова много прилича на тях. Трябва и те, жените и момичетата също да излязат, да гласуват и да поемат промяната в ръцете си. (малък фрагмент от чудесната реч на една далеч от чудесна актриса)
Може би най-неадекватната реч на вечерта бе тази на най-очакваната статуетка. Хоакин Финикс докато получаваше наградата за главна мъжка роля в драма, говори много. Но за какво? Освен, че насоли холивудския елит, че си купува джетове? Речта му силно напомняше реч на самия Жокер. Неадекватна, разпиляна, разфокусирана и безлична, това бе може би най-очакваната и най-провалена реч от цялата вечер.
Първата от двете приятни изненади дойде в категорията най-добра музика, когато композиторката сътворила прекрасните теми в „Жокера“ отнесе статуетката. Нежна, крехка, достатъчно МЛАДА и несигурна в себе си. Тя бе свежия полъх в цялата церемония.
Втората приятна изненада дойде в края на вечерта, когато нито „Жокера“ нито „Ирландецът“ бе отличен. Най-добър филм драма спечели „1917“ на Сам Мендес, който тепърва предстои да тръгне по кината в широко разпространение.
Ако има нещо, което ми достави истинска наслада в церемонията е статуетките, които „Ирландецът“ отнесе. Тежката артилерия на Холивуд. Големите звезди и великият режисьор. Критически най-одобрявания филм. Това, което Скорсезе прави най-добре и филмът, в който Netflix заложиха всичко. Той остана с празни ръце.
За следващите редове е твърде възможно да бъда разпънат на кръст, но това е МОЕТО мнение.
Скорсезе прави чудесни гангстерски филми. Браво. „Шофьор на Такси“, „Разярения бик“ (преди милион години). Да „От другата страна“, отново гангстерски филм от близкото минало. А нещо друго може ли да прави? Нещо различно от тежки, натоварващи и изключително дълги филми? Филми, които изискват ужасно много от зрителя, като търпение и време от живота му? Филмите му са бавни, мъчителни и истински изпиващи енергията на зрителя. Нима животът не взема достатъчно от нас? Нима ежедневието ни не ни отнема толкова много, че да сме готови да се разделим с останалото в името на един добре направен филм? Не, благодаря. „Ирландецът “ НЕ Е шедьовърът на новия век и ще остане, като непризнат.
Какво щяхме да правим, ако Златен Глобус не бяха разделени на „комедия или мюзикъл“ и „драма“? „Куентин Тарантино и неговия филм, нямаше да спечелят нищичко. Вторият режисьор, с едни от най-мъчителните филми, които някога съм гледал. Всеки следващ филм е по-голямо мъчение от предходния. А те са само 9…
При все това, нека отбележим и кои са победителите в основните категории:
Най-добър филм (драма):
1917
Най-добър филм (комедия или мюзикъл):
Имало едно време в Холивуд
Най-добър режисьор на филм:
Сам Мендес, 1917
Най-добра актриса във филм (драма):
Рене Зелуегер, Джуди
Най-добър актьор във филм (драма):
Хоакин Финикс, Жокера
Най-добра актриса във филм (комедия или мюзикъл):
Awkwafina, The Farewell
Най-добър актьор във филм (комедия или мюзикъл):
Тарън Еджъртън, Рокетмен
Най-добра поддържаща мъжка роля във филм:
Брат Пит, Имало едно време в Холивуд
Най-добра поддържаща женска роля във филм:
Лаура Дерн, Marriage Story
Най-добър сценарий (филм):
Куентин Тарантино, Имало едно време в Холивуд
Най-добър анимационен филм:
Търсенето на Линк
Най-добър чуждоезичен филм:
Parasite
Най-добра музика:
Hildur Guðnadóttir, Жокера
Най-добра оригинална песен:
“(I’m Gonna) Love Me Again,” Елтън Джон, Рокетмен
Най-добър сериал (драма):
Succession / Наследници
Най-добър сериал (мюзикъл или комедия):
Fleabag
Най-добра актриса в сериал (драма):
Оливия Колман, The Crown
Най-добър актьор в сериал (драма):
Брайън Кокс, Succession
Най-добра актриса в сериал (мюзикъл или комедия):
Фийби Уолър-Бридж, Fleabag
Най-добър актьор в сериал (мюзикъл или комедия):
Рами Йосеф, Ramy
Най-добър телевизинен филм или лимитиран сериал:
Чернобил
Най-добра актриса в телевизионен филм или лимитиран сериал:
Мишел Уилямс, Fosse/Verdon
Най-добър актьор в телевизионен филм или лимитиран сериал:
Ръсел Кроу, The Loudest Voice
Най-добра поддържаща женска роля в сериал, лимитиран сериал или телевизионен филм:
Патриша Аркет, Деянието
Най-добра поддържаща мъжка роля в сериал, лимитиран сериал или телевизионен филм:
Стелан Скарсгорд, Чернобил
