Ужасно ми е трудно да пиша за критически харесвани филми. За филми, за които критици са казали, че филмът е добър и стойностен. Та нали те са ВЕЩИ в занаята и ТЕ знаят! И тогава, като се появи моето например отрицателно мнение и идва един сериозен сблъсък на интереси. „Мокри поръчки“ е един харесван филм. Стивън Содърбърг е един УЖАСНО уважаван режисьор с много сериозни филми, личен подход, виждане и разбиране за нещата! Той е събрал Майкъл Дъглъс, Антонио Бандерас и Юън Макгрегър, като към тях е добавил един актьор, който винаги приятно гали окото- Чанинг Тейтъм и за да направи хомогенна смесицата е добавил жената- ДЖИНА КАРАНО! Или не точно….? Дали тя е най-големия плюс или най-големия минус на филма? Дали е добър филма? ОПРЕДЕЛЕНО е добър, но има едно огромно НО…

Имайки предвид „Трафик“ и „Заразяване“, които бяха изключителни филми с много дълбок подпис от него, имайки предвид силната критическа подкрепа на „Мокри поръчки“ повярвайте ми не зная от къде да започна. И все пак, трябва да започна от някъде!

„Мокри поръчки“ безспорно е добър филм. Силен филм. Запомнящ се филм. Но „Мокри поръчки“ е филм, който много трудно ще харесате. Филм, който много трудно би ви накрал, след като излезете от салона да си кажете- много як беше!

Стивън Содърбърг отново оставя много силен отпечатък върху лентата.  НЯМА КАК да сбъркаш тези кадри, с кадри на някой друг. Те просто са си негови- от всяка сцена бликат жълто-зелено и сиво. Това са основните, преобладаващите цветове в неговата палитра. Жълтото и сивото, които подчертаваха и „Заразяване“ тук са още по изнесени и някак си създават ефект за „стар“ екшън филм от преди много години. Както и при „Заразяване“ Содърбърг тук е заложил на реализма. Сценографията му е УЖАСНО реалистична. Всяка сцена, сякаш се случва в кафето отсреща, в съседската къща, на нашата улица…. Освен цветовата гама, безспорно най-силният му коз е тоталното отсъствие на музика в по-голямата част от сцените. Тишина. Такава каквато е. Без музикален фон, без нищо приглушено да се тананика отзад без НИЩО. Само хора, коли, птици, шум от вятъра, затваряне на врати…. Това е! Без музика! Дори в най-зрелищната сцена от филма- първата битка на главната героиня музика няма. Тя се бие със съперника си така, сякаш го прави пред нас в хотелската стая. Без хвърляне и летене из стаята, без порязване и наранявания непосилни за обикновения човек, без счупени крака, ръце, глава… Те просто се бият, така както биха се „опердашили“ двама съперника още сега в някоя хотелска стая. ИСТИНСКИ! Реализма, който Содърбърг съумява да постигне е поразителен… В един момент ти до така степен започваш да му вярваш, че думата „реално“ започва да пулсира на всеки 2 мин в съзнанието ти!  Макар и малки, ролите на Майкъл Дъглъс и Антонио Бандерас са приятни запомнящи се. Юън Макгрегър е убедителен в ролята на…. хм… да речем работодателя на главната героиня, за да не разваля удоволствието. Чанинг Тейтъм отново е чаровник, но в битките се справя изненадващо правдоподобно. И тук идва големият проблем на филма…. неговото име е ДЖИНА КАРАНО!

Световна състезателка по ММА! Шампион! Най-нежния боец… ! Първа роля! И все пак…. боец- 10 точки! Актриса- доста спорно! Истинско удоволствие е да гледаш Карано в бойните сцени! Тя е професионалист! 100%-ов! Безкомпромисна, решителна, достоверна… БОЕЦ! Първата сцена в която тя опустошава хотелската стая и убива насилника си е може би най-силната! Тогава за първи път виждаш тази нежна жена в нейната друга светлина… Силна, борбена, обучена, ядосана… Всяко нейно движение е обиграно, всеки неин ритник, плесник, скок са истински, възможни…. Тя е точният човек. Тя движи екшъна. Тя ръководи действието. Тя буди очакването… Всеки кадър, в който тя е на екран ти гледаш нея. Задължително гледаш нея, докато екшънът не премине. Тя приковава вниманието. ТЯ! И все пак…. Карано не е Анджелина Джоли. Тя не е Кейт Бекинсейл. Тя няма техният сексапил. Тя е ЯКА. Тя има „набит кокал“! Тя има широко лице. Нежно, красиво, но широко лице…  В рокля изглежда добре, но просто е яка. Може би това те кара да ОЧАКВАШ от нея подобно поведение. Може би визията и я издава и те подготвя за изненадата нежна жена- безмилостен боец. След това моментално идват сцените, в които тя НЕ СЕ бие…. и тук си проличава тоталната и неяснота как да се справи. Тя стои много добре на екрана, заговори ли нещата стават други.  Гласът и е абсолютно монотонен и безизразен. Опитва се да симулира увереност и хладнокръвие но резултатът до едно време е приемлив, след това става досадно, прекалено и дразнещо!

Другият основен проблем на филма е музиката, по време на екшън сцените! Тя е…. овехтяла. Тя силно напомня на екшън филмите от доброто старо време през 70-те и 80-те, когато музиката бе просто за времето си. Тази тук, е ЗА ОНОВА време, но не и за екшън от 2012г. Тя дразни и създава един остарял привкус, на екшънът такъв, какъвто от давна си спрял да искаш да виждаш и да гледаш изобщо! Примесена със жълто-зелено-сивите сцени, впечатлението за екшън филм от едно време, такъв, какъвто сме си го наемали на видео касета от близката видеотека, е пълно! От друга страна- реализмът, който Содърбърг вкарва в екшън сцените, а и не само, ги лишава от зрелищност. Те не са впечатляващи, те са реални, възможни, гледани и повтаряни. Сега те ти се показват отново в опаковката на силен продукт с марката Стивън Содърбърг. Ефектът е слаб. Стилен екшън- никакво зрелище. Липса на визуални ефекти, липса на счупени крайници, липса на преследвания с коли и катастрофи (без да броим еленът в багажника и ударът в дървото)… липса на всичко онова, на което съвременните холивудски екшъни са ни научили да се радваме и харесваме. Масовият зрител вече НЕ харесва стилен екшън. Той иска зрелище, Първосигнално, кръвопролитно зрелище, което да изобилства от всеки втори кадър. Тук, това не се случва. От там филмът започва да изостава, от там започва да буксува и да върви към ефектът „а бе не беше нищо особено“!

И все пак, ако познавате работата да Содърбърг, ако харесвате Бандерас, Дъглъс, Макгрегър и Татум, ако сте фенове на стилната сценография и ефектния реализъм, то „Мокри поръчки“ е точно за вас! Ако сте фенове на зрелището примесено с кръв, строшени крайници, преследвания с коли и голи тела… стойте на страна от „Мокри поръчки“!

Моята оценка е 6 от 10!

А вашата?

ВСИЧКО ЗА „МОКРИ ПОРЪЧКИ“ ТУК

2 коментари

  1. толкова ненужно похабяване на време за написването на тази УЖАСНО дълга рецензия, която можеше да обобщи този УЖАСЕН филм с четири букви – БОЗА

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

7 + 3 =