Егмонт България представя „Мрежа от шепот“ от Чандлър Бейкър

Шеф, обвинен в сексуален тормоз. Три жени, готови на всичко. Едно мъртво тяло на тротоара.

Слоун, Арди и Грейс работят в компания „Трувив“ от години. Внезапната смърт на изпълнителния директор на компанията обаче обръща всичко наопаки. Говори се, че техният шеф, Еймс Гарет, ще го замести, а той винаги е бил заобиколен от… шепоти. Шепоти, на които никой досега не е обърнал внимание, и Гарет така и не е поел отговорност за действията си.

Но Слоун не може повече да търпи поведението на Гарет и решава да поеме нещата в свои ръце, като добавя името му в списък със сексуално агресивни на работното място мъже. А списъкът определено предизвиква интерес у нейните колежки… Дотолкова, че да стане причина за смъртта на Гарет.

Само ако ни бяхте чули, нищо нямаше да се случи.

ОТКЪС

Преди този ден животът ни сякаш фучеше по невидимото трасе на скоростно влакче, чиито вагончета се крепяха върху релсите благодарение на инженерната мисъл и някаква неведома за нас сила, независимо от свръхизобилието на академични степени, с които се кичехме. Носехме се напред с усеща-нето за контролиран хаос.

Всички бяхме любителки на марките сухи шампоани. Обикновено ни отнемаше по четири дни, докато изгледаме един-единствен епизод от „Ергенът“ на запис. Заспивахме, до-като прегрелите лаптопи пареха скутовете ни. Позволявахме си двучасово прекъсване, за да прочетем приспивна приказка на дребосъците, и се опитвахме да не пресмятаме колко часа се трудим като майки и работещи жени, изгубили представа кое от двете е по-важното.

Всички бяхме свръхквалифицирани и недооценени, авторитарни и вечно прави. Ръкостискането ни беше здраво, а балансът на кредитните карти – стабилен. Често забра-вяхме кутията с обяда на кухненския плот.Всеки ден едно и също. До момента, когато това изведнъж се промени. В деня, когато главният изпълнителен директор по-чина, внезапно осъзнахме, че едно от колелата на скоростното влакче е извън строя и скоро ще изхвръкнем от релсите.

Арди Валдес – жена упорита и истински стоик, с практични, качествено изработени италиански обувки – първа усети задаващата се катастрофа. Щом чу новината, реши да се покрие.

– Грейс? – Тя стоеше в коридора, стерилен, но декориран с недостъпно изкуство, и почукваше по семплата заключена врата с прикрепен към нея магнит с форма на крава. – Аз съм, Арди. Може ли да вляза?

Изчака, ослушвайки се, накрая долови някакво шумолене зад вратата. Ключът в заключената брава се превъртя.

Арди се вмъкна в малкото помещение и заключи вратата след себе си. Грейс вече се беше върнала на кожения диван и седеше отпусната назад. Копринената блуза висеше накриво върху два-та пластмасови конуса, прикрепени към гърдите ѝ.

Арди се огледа. Миниатюрен хладилник. Протъркан диван. Малък телевизор, по който вървеше „Шоуто на Елън“. Отвън се носеха гласове, бързи стъпки, звън на телефони, на които някой отговаряше, и шум на копирна машина. Арди одобрително сви вежди.

– Тук все едно си в собствено тайно скривалище.

Грейс посегна към бутона за включване на гръдната помпа, която методично забръмча.

– Или по-скоро в собствената си гробница – отвърна ведро тя.

Черният ѝ хумор винаги хващаше Арди неподготвена. А при нея иначе всичко изглеждаше толкова безпроблемно. Косата ѝ беше руса, с изсветлени кичури, беше активен член на сестрин-ския клуб на университетските възпитанички „Три Делта“ и по-сещаваше презвитерианската църква на Престън Холоу заедно с високия си, тъмнокос и вечно облечен с карирана риза съпруг Лиъм.

Двамата бяха включени в списъка на персонално поканените при откриването на президентската библиотека „Джордж Буш“ и се самоопределяха като „съчувстващи консерватори“ – Арди го тълкуваше в смисъл, че според тях на гей двойките би трябвало да се разреши да сключват брак, но и че искат да плащат колкото може по-ниски данъци. Освен това със сигурност притежаваха минимум един пистолет, съхраняван в заключен сейф върху рафта в дрешника на Грейс, но Арди въпреки всичко я харесваше.

– Колко му е нужно на едно бебе в края на краищата? Аз не-прекъснато се цедя. Абе изобщо, шибана работа, Арди, виж ме само – гледам „Шоуто на Елън“ посред бял ден.

Грейс обикновено не използваше думи като „шибана“.

Арди си спомни колко дълги ѝ се струваха дните по времето, когато синът ѝ Майкъл спеше само по няколко часа на денонощие. Тогава усещаше тялото си някак натежало и нечисто, сякаш беше покрито с тънък слой кир.

Тя бръкна в голямата си дамска чанта, порови и измъкна две запотени кенчета газирана вода. Подаде едното на Грейс и се друсна на пода пред дивана. Можеше да си позволи такива неща, като например да седне на пода в офиса, защото – тя първа би го признала – отдавна му беше отпуснала края. Всъщност от годи-ни я караше така. Сутрин си поспиваше, вместо да убие цял час за маникюр и прическа. Почти никога не ходеше по магазините. Не отделяше нито секунда от безценното си време за пилатес тренировки. И това беше най-освобождаващото нещо, което някога беше правила.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

− 1 = 1