Един филм може спокойно да се срине в своя финал. Без значение от жанра, неговия бюджет или каквото и да било. Един прекрасен филм, може да се превърне в посредствен, ако се провали в своя финал. И от друга страна един лош филм, може да се превърне в чудесен, ако има солиден завършек.

Финалът на един филм е абсолютната отплата за неговия зрител. Инвестирал си време, пари и емоции във филма, следил си героите и си мразил злодея. Накрая на филма искаш да се случи нещо готино.

Краят на един филм не е задължително да бъде щастлив или да затваря всички сюжетни нишки. При все това, той трябва да създава усещането за коректен завършек на историята.

Следващите пет филми дават незадоволителен финал за зрителя. Усещане за коректен завършек няма. Както можете да очаквате, ще има СПОЙЛЕРИ!!!!

„Аз съм Легенда“ 2007г.

„Аз съм легенда“ си струва да бъде гледан дори само заради началния кадър на безлюдния Ню Йорк. Има нещо наистина впечатляващо в поглед към най-забързания град на планетата, превърнат в безлюдна поредица от руини.

При адаптирането на филм, сравненията с литературния първоизточник са неминуеми. В този случай- едноименния роман на Ричард Матисън. Разликата във финала на книгата и филма е огромна.

Героят на Уил Смит, д-р Робърт Невил завършва жертвайки се, в името на това, Ана (Алис Брага) да успее да избяга и занесе Лекът в бежански лагер във Вермонт. В книгата д-р Невил открива, че в заразените все още има част от тяхната човечност. Той експериментира с тях и успява да им насади същия страх и омраза, каквато самият той някога е изпитвал срещу тях. Така, той се превръща в Легенда за тях- което се връзва със заглавието.

Литературния финал е бил заснет и показан на тест публика. Реакциите не са били добри. Заснет е втори финал, който остава. И точно той всъщност проваля филма.

„Селото“ М. Найт Шаямалан (2004г.)

Когато стане въпрос за филм на М. Найт Шаямалан, зрителите очакват огромен обрат накрая. „Селото“ не прави изключение. Обаче този път, обрата попада в категорията на пълния абсурд и разочарование.

Историята на „Селото“ е, че селяни от 19-ти век живеят в общност и се страхуват от ужасяващи създания, които дебнат заобикалящите ги гори. Финалния обрат разкрива, че всъщност историята се развива в наши дни и Селото е идея на главния старейшина Едвард Уолкър. Създанията в горите, са самите старейшини, които се обличат така, за да плашат по-младите и да ги принуждават да останат в сигурните граници на Селото.

На повърхността това изглежда хитро. Но всъщност този финал не дава никаква отплата за останалата част от филма. Всяко напрежение и подготовка накрая се разпадат на пух и прах. Посланието, което се опитва да предаде Шаямалан, че съвременния човек е истинското чудовище… се усеща някак супер фантасмагористично. За авторът зад този материал, това е най-големия провал в съвременната филмова история, откъм НАИСТИНА разочароващ финал.

„Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“- 2008г.

„Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход“ затвори трилогията по брилянтен начин. Но феновете искаха още. И този филм бе това, което те получиха.

Филмът бе финансов успех в боксофиса, но получи много смесени оценки. Първите две действия и може по една част от третото действие… може да им бъде простено за слабите моменти. За сметка на това последните 10 минуни отиват в такава абсурдна територия, че освен да гледаме на „Кралството на кристалния череп“, като на истински срамно нещо… друго не ни остава.

Узползването на извънземни, като част от историята, бе достатъчно лоша. Появата на НЛО беше върха на тъпотията. Финалните сцени, в които виждаме Инди да се жени и всички глупави кадри преди и след това… някак се оказаха достатъчна предпоставка, че да получим „Индиана Джоунс 5“.

„X-мен: Последен сблъсък“- 2006г.

Брет Ратнър пое режисурата след Брайън Сингър за третия филм. В него, откриват „лекарство“ за мутацията. Х-мен са разделени на такива, които одобряват и такива, които не одобряват лекарството.

Този филм има най-големия бюджет от трите, дълги визуални ефекти и все пак бе боксофис успех! Въпреки това, той бе ужасно критикуван. Имаше ного нападки срещу промяната в посоката на историята, но най-много… паднаха върху финала.

Към финала на „Последния сблъсък“ много от героите ни са мъртви или „излекувани“, което ги оставя без сили. Това обезсмисля цялата поредица до момента и е някак… депресиращо. След като си инвестирал толкова много в тези герои, шантавата развръзка пропада и идва някак, като разочарование.

Идеята, че лекарството може би действа в краткосрочен план, идва с блъскането на металната фигурка за шах, от страна на Магнето. А в сцена след финалните надписи виждаме, че Професор Х може все пак да е жив. Това е доста фрустриращо. Някак в съзнанието ти почва да крещи въпроса- ЗАЩО?! В „Х-мен: Дни на отминалото бъдеще“ поне успяват да премахнат напълно някои и коригират други от събитията в „Х-мен: Последния сблъсък“.

„Планетата на маймуните“ -2001г. 

Този римейк на оригинала от 1968г. може и да беше финансов успех, но критиката и зрителите всъщност размазаха филма… Това бе преди всичко, поради амбициозния финал. Там видяхме Капитан Лео Дейвидсън (Марк Уолбърг), да се връща обратно на Земята, пред мемориала на Линкълн. Само за да види, че това сега е паметник на генерал Тейд и секунди по-късно да го приклещят полицай- маймуни.

Финалът е силно дезориентиран. Незнаем в коя времевата линия сме и какво се е случило. Финалът обзесмисля страданията и бунтът от преди малко. А това от своя страна прави целия филм без цел и без смисъл.

Филмите на Тим Бъртън са известни с неговия ексцентризъм и лъскавост. Но римейкът му да „Планетата на Маймуните“ отива една стъпка по-далеч и влиза в абсурдността. Поредицата е рестартирана от Fox през 2011г. Новите филми са посрещнати с изключителен финансов и критически успех!

Източник: Taste Of Cinema

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

38 + = 47