Съвършеният лек за разбито сърце

 Нещо неприлично скъпо

 от авторката на поредицата „Аз обичам…”

Линдзи Келк

Рейчъл Самърс има добре подреден живот – хубава работа, приятели, стабилна връзка със Саймън, която включва обща ипотека. И все пак не  може да мине без списък със задачи:

 – Да намеря някого, за да погледне онова влажно петно на стената.

– Да купя картичка за рождения ден на Матю! И подарък!!!

 Но от списъка отсъства точката:

 – Да ме зарежат.

Когато това се случва, до нея  неотлъчно са верните й приятели. Те решават: нужен е нов списък с всичко, което отдавна е трябвало да направи, обаче още не е, защото е изгубила пет години от живота си с онзи плужек!

  Съвместно изготвят Новия списък на Рейчъл:

– Пълна промяна – започвам с косата…

– Да скоча с бънджи

– Да си направя татуировка!

– Да си купя нещо неприлично скъпо!

– Да издиря първата си любов… и да му пусна

Списъкът се превръща в съвършения лек за разбитото сърце на Рейчъл. Той включва неща, които тя обича, но не е направила, защото Саймън не ги харесва. Неща, които я карат да се чувства жива и кипяща. Неща, които я правят щастлива.

Благодарение на този списък й предстои да се хвърли във всевъзможни луди приключения, кое от кое по-интересно, а понякога дори романтично. И да се увери, че любовта съществува, стига да си готов да рискуваш!

А след това вече няма да бъде важно какво, а кого ще задраска тя в списъка си.

 „Забавна, свежа книга с открит и лек поглед към любовта. Чудесен роман, с който ще забравите самотните вечери!” Goodreads.com,  Лизи

„Линдзи Келк повежда читателките на вдъхновяващо приключение, което ще ги накара да забравят самотните вечери, в които се тъпчат със сладолед и гледат „Хубава жена” до затъпяване. Всеки, който преминава през етапите на оцеляване след раздяла, трябва да прочете тази книга. Открийте това момиче, което все още пазим всички ние някъде в себе си, но отдавна не сме му позволявали да се забавлява.” Goodreads.com, Лора-Ан

Да живееш като Кари Брадшоу

 Британката Линдзи Келк стана световноизвестна с поредицата „Аз обичам…“ (ИК „Кръгозор) – обяснение в любов на младата писателка към някои от най-красивите градове в света. Читателите на „Аз обичам Ню Йорк“, „Аз обичам Холивуд“ и „Аз обичам Париж” се влюбиха в забавната и понякога непохватна Анджела, която притежава умението винаги да се забърква в невероятни истории. Сега ще имат възможност да надникнат в списъка със задачи на една наскоро изоставена жена в новия самостоятелен роман на авторката „Нещо неприлично скъпо.  Линдзи Келк безкрайно обожава Ню Йорк. Харесва й да живее в Голямата ябълка, но й липсват английските кексчета, Лондон и пиенето на коктейли с джин и сок от бъз в компанията на приятели. Не задължително в този ред. Когато не пише, не чете или не се отдава  на нездравословни количества телевизия, Линдзи обича да носи обувки, да пазарува обувки и да критикува обувките на другите.

 Обича да седи на бюрото си, да пише на компютъра си и да се взира през прозореца в Ню Йорк. Може би и затова често сравняват начина й на живот с този на Кари Брадшоу от „Сексът и градът”.

„Наскоро с приятелките ми обсъждахме сериала и очевидно ми приписаха ролята на Кари. На пръв поглед трябва да призная, че има прилики между нас двете. Аз пиша и Кари пише, аз обичам обувки и Кари обича обувки. И двете живеем в Ню Йорк. И двете имаме странни случки от любовния си живот, които биха накарали косите на майките ни да побелеят.

„Сексът и градът” направи на всички ни лоша услуга – създаде много фалшиви очаквания на младите момичета за живота в Ню Йорк. Всички се преместихме в града, за да преследваме мечтите си. В края на краищата колко трудно можеше да е?  Кари се мотаеше из града и пишеше една мижава колонка на седмица, но успя да си извоюва място в Горен Ийст Сайд и да поддържа скъпото си хоби за обувки, което би разорило повечето от нас за съвсем кратко време. Но след като съм тук повече от две години, искам да разясня някои неща за всички бъдещи нейни последователки, защото – честно казано – някой трябва да сложи един филтър за реалност на този сериал. Не искам да виждам още една двайсетинагодишна девойка да разкъсва кредитната си карта на две, обляна в сълзи, пред съседната закусвалня.

Първо, Ню Йорк е наречен „Градът, който никога не спи” с основание. Защото няма време да се спи. Когато не работиш до пълно изтощение, за да си позволиш съсипващия наем, ти остава съвсем малко време за срещи с приятели и с гаджета – за тези, последните, ще кажа нещо по-късно. Всекидневието ми следва един направо военен режим, благодарение на който не забравям, че все пак трябва да се спи и яде, за да оцелееш. Второ… Сещате се за онзи симпатичен апартамент на Кари в Горен Ийст Сайд с дрешника. Сега го забравете. Намерете си съквартирантка или две, потърсете нещо прилично за живеене в Бруклин и приемете, че в един момент ще трябва да направите избор между пътуването с метро или това да имате баня. Аз нямам баня.

По същия начин както с апартамента, историята с обувките е доста пресилена. Наскоро направих ипотека на живота си, за да си купя чифт Кристиан Лубутен, които да нося по време на обиколката за представянето на „Нещо неприлично скъпо”.  Беше ми нужен един час, за да се реша на тази покупка инвестиция и да се разделя с парите си, докато най-добрата ми приятелка заснемаше събитието за бъдещите поколения. С тези обувки, разбира се, не може да се ходи – потвърждавам, че ме превърнаха в инвалид. Тоест от луксозен чифт дизайнерски обувки се превърнаха в най-скъпите домашни пантофки, които някога съм имала.

Сега, по въпроса за срещите. Изглежда толкова забавно, нали? Е, понякога наистина е така, понякога – не. Ужасни неща се случват в днешно време онлайн и бих платила доста пари, за да видя профила на Кари в някой сайт за запознанства. Отне ми повече време да измисля какво да кажа за себе си и как да се представя, отколкото да напиша последната си книга. Правилата за срещите в Ню Йорк са по-трудни за разбиране от външния дълг на САЩ.

Това, което са представили вярно в сериала, е приятелството. Няма нищо по-важно в Ню Йорк от приятелките ви, момичета. Те са вашият терапевт, стилист и вашето семейство.

Животът като Кари Брадшоу е забързан, забавен и вълнуващ, но с много повече евтини готови храни, най-вече спагети, и с много по-малко пазаруване в скъпарските магазини. „Сексът и градът” е високи токчета, ресторанти, таксита и много лични драми. Моят Ню Йорк е ботуши, купони, метро и повече смях и аз го обичам заради това. Той е моят дом, моята мечта и не възнамерявам скоро да го напусна. И така, макар моят Град да не е толкова тузарски като този на Кари  – нито пък обувките ми, като стана отново на въпрос, но въпреки това всеки ден е изумителен. И не бих заменила бруклинската си бира за целия „Космополитен” на света.

 Източник: Аrts.nationalpost.com

ОТКЪС ОТ „НЕЩО НЕПРИЛИЧНО СКЪПО„:

Саймън Мичъл вече не се водеше като обвързан.

Саймън Мичъл вече се водеше като необвързан.

Не можех да отлепя очи от екрана.

– Сменил е статуса си във фейсбук? – възкликнах накрая. – Този човек да не би да е тийнейджър?

– А ти имаш доста съобщения – отбеляза Матю и посочи към малката червена иконка в горната част на екрана. – Може би трябва да преминем в малко пиар отбрана.

– Не! – отсякох. Нова глътка. – Няма да се унижавам толкова. Просто го искам вън от живота си.

– Веднага! – отсече Емили и пръстите ѝ полетяха по клавишите.

Беше едно той да иска да скъса с мен и съвсем друго – да го разгласи на целия интернет. Беше твърде крайно, твърде публично. Не трябва ли да се позволи и на мен да съобщя на хората тогава, когато си реша? А ето че сега 417 човека вече знаеха, че съм зарязана, без да знам. Че още не съм успяла да кажа дори на майка ми! Проклетият фейсбук! И като си помисля, че някога съм обичала „Социални мрежи“! Няма съмнение, че Марк Цукерберг е истински дявол. Защо няма официални правила по този въпрос? Или поне нарочен епизод в „Сексът и градът“? Имаше епизод за това какво да правиш, когато забележиш по кожата на гаджето си белези от смукане, но за това никой не бе написал нищо. Не че във втория филм постигнаха нещо особено – все пак можеха да отделят поне десетина минути, за да изяснят какво става, когато гаджето ти съобщи на целия интернет, че е приключило с теб. Кари Брадшоу, егоистична крава такава!

– Какво можем да направим? – попита тихо Матю.

Отне ми няколко секунди, за да си дам сметка, че странният стържещ звук, който се чуваше, идва от собственото ми дишане.

– Нищо особено, не мислите ли? – прехапах устни аз. – Просто трябва да продължа напред. – Още една глътка. – И да се напия.

Преди четирийсет и осем часа бях блондинка със сериозно гадже. А сега бях червенокоса с проблем с алкохола. Сигурно до края на седмицата ще съм плешива наркоманка.

Чудничко!

Докато успея да се успокоя, Емили беше премахнала всички следи от Саймън в моя компютър. Матю беше блокирал номера му в мобилния ми телефон, а аз бях пияна. Емили пак повтори, че трябва да поработя върху поносимостта си към алкохола.

– Отивам да лягам! – обявих някъде по средата на третия епизод на „Вечеряй с мен“. – Утре имам работа.

– Аз също – разтри чело приятелката ми с доста изтощен вид. Тя наистина бе дала всичко от себе си, споделяйки с мен моя „Джак Даниълс“. – Имам делова среща. Някъде. За кутии за сандвичи „Кити Кити“. И май трябва да се прибера у дома, за да се преоблека.

Междувременно Матю четеше текстовите съобщения в телефона си и ставаше все по-угрижен. Знаех, че не е препоръчително да питам от кого са и за какво са. Рядко съм се чувствала добре след графичните подробности, с които той ме е запознавал.

До този момент не ми беше хрумвало, че Емили не се бе отделяла от мен от събота сутринта. Както и Матю. Ако не ми беше толкова зле, щях да се чувствам много щастлива с такива приятели.

– Няма нужда да оставате – изревах в лицето ѝ, като я прегърнах. – Ще се оправя.

– Аз нямам работа. И щом тя си тръгва, аз оставам! – отсече Матю, погледна към телефона си, а после пак към мен. – Така че няма да се отървеш от мен и тази нощ.

– Много ви обичам! – затрополих непохватно към него аз и го прегърнах. – И двамата сте невероятни!

– Така си е – усмихна се той и разроши косата ми. – Но за теб наистина е време за лягане, червенокоске.

– Да, аз имам червена коса – изломотих, изхлузих се от скута му и се озовах на купчинка на пода. – И е много хубава.

– А утре ще имаш махмурлук – пак се усмихна той, вдигна ме на ръце и ме отнесе в спалнята. Де да беше моето прекрасно гадже, а не просто гей гигант! Въздиш! – В колко часа трябва да ставаш?

– Дан ще ме вземе в десет. – Хълцук. – Няма проблеми.

– Значи аз ще стана в девет – заяви той, постави ме нежно на леглото и ме целуна по челото. – Хайде, до утре!

– Лека нощ – прошепнах на празната си спалня аз.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here