На български излезе дебютният роман „Не върви сам по пътя“ на финландската писателка Юули Ниеми, който от издателство „Емас“ включват в награждаваната си поредица „Европейски разказвачи“, приютяваща най-доброто от литературата за млади читатели на континента.

Ада е на петнайсет. Целият ѝ свят е училището, в което държи да се представи добре, и нейната майка – художничка с бохемски начин на живот. Но един ден този тих и равен свят става всичко друго, но не и предвидим. Защото се е появил Егзон…

Егзон е също на петнайсет. Роден е във Финландия, ала за финландците той е имигрант. Светът му също е спокоен – училището, неговата майка и приятелите от имигрантския блок, но го терзаят дълбоки семейни тайни. Объркан и недоверчив, Егзон излива художническия си талант и душата си в графити…

Един ден върху колата на главния учител се появява графит – младо момиче, под което пише: „Бягай“. Ада вижда себе си, но не може да избяга въпреки скандала. И не иска да избяга. Не и от красивото момче от Косово.
Ада и Егзон, идващи от два свята, по-различни от които надали има, се влюбват. Първата любов означава всичко и променя всичко – техния мироглед, техния свят. Но в един момент заплашва да се разпадне и да ги повлече с отломките…

През 2016 г. първият роман на младата писателка Юули Ниеми Не върви сам по пътя“ ѝ донася престижната награда Финландия“ за детска и юношеска литература. Решаващият глас за присъждането на наградата е на актрисата и певица Вуоко Ховата, която обяснява: „Интуитивно избрах творбата, която ме разтърси изключително много.“ И книгата действително разтърсва – макар и не с главозамайващи обрати или сложна фабула, а с чистото и искрено пресъздаване на първата любов, изразено през гледните точки и на момчето, и на момичето.

Според Ховата романът рисува по поетичен начин процеса на израстването на младите, когато детството свършва, но още не си и възрастен. „Когато четях, се върнах към собствената си младост. Много от вълненията при израстването ми бяха познати. Според мен е важно младият читател да разбере, че макар всеки от нас да е индивид, чувствата и трудностите, през които минават хората, пораствайки, са универсални. Първата любов е над всички останали.“

„Много разсъждавах върху това, че събитията, които се случват на хората, когато са петнайсетгодишни, могат да дадат отражение върху целия им останал живот, макар пораствайки, да придобиват житейски опит. Често смятат първата любов за нещо детинско. Но нима има в живота нещо по-истинско от това чувство?“ – пита Юули Ниеми.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

48 − = 42