През пет кошмарни дни, в които нищо не върви по план, съдбите на гости, управители и служители в най-големия хотел в Ню Орлиънс се преплитат и преобръщат.

Една незабравима модерна класика излиза отново на българския пазар в ново издание и в нов превод от Камен Велчев!

Артър Хейли ви кани отново в своя „Хотел”, за да ви направи част от  задкулисния живот на цял един привидно безупречен свят.

Собственикът на елитния „Сейнт Грегъри“ разполага с по-малко от седмица да събере достатъчно пари, за да спаси делото на живота си. Междувременно честният и трудолюбив управител Питър Макдърмът прави всичко възможно да се справи с корумпираните служители, остарялата техника, претенциозните гости и няколко кризи, които заплашват да сринат реномето на хотела. И точно когато изглежда, че не може да стане по-зле, на главата на Питър се струпват опит за изнасилване в хотелска стая, грабежи, както и разследване на убийство.

През пет кошмарни дни, в които нищо не върви по план, съдбите на гости, управители и служители в най-големия хотел в Ню Орлиънс се преплитат и преобръщат.

Този „Хотел” не е просто сграда, в която хора отсядат за по няколко дни. Това е жив организъм, чието сърце бие със сърцата на неговите служители, и като всеки жив организъм може да страда от смъртоносни болести.

По неподражаем начин, с дълбок психологизъм, Артър Хейли преплита историите на управители, служители, крадци, полицаи, херцози, магнати, дъщери на милионери и обикновени  чистачи, за да потопи читателите в малката вселена на хотелиерския бизнес и да ги въвлече в безмилостна игра на руска рулетка.

Ще успее ли „Сейнт Грегъри“ да се излекува от своите, или времето му вече е дошло?

 Артър Хейли натрупва за кратко световна слава с остросюжетните си романи. Писателят е автор на 11 романа, издадени на 38 езика в 40 държави по света, с общ тираж от 170 милиона копия. Най-известните творби на Хейли са „Полет в опасност”, „Окончателна диагноза” „Във висшите кръгове”, „Хотел”, „Летище”, „Банкери”.

Книгите му „Хотел” и „Летище” са филмирани и на широкия екран, съответно, като в тях участват светила на актьорската игра, като Бърт Ланкастър, Дийн Мартин, Джийн Сибърг и Жаклин Бисе.

ИЗ „Хотел” от Артър Хейли

В личния си шестстаен апартамент на петнадесетия етаж на хотела Уорън Трент тъкмо ставаше от бръснарския стол, след като Алойшъс Ройс го бе обръснал. Пристъп на ишиас прободе лявото му бедро като с огнено шило – предупреждение, че днес ще бъде още един от дните, през които огненият му нрав ще се нуждае от внимателно ограничаване. Личната бръснарница беше в едно малко помещение до просторната баня, в която имаше парна кабина, дълбока вана в японски стил и вграден аквариум, от който през ламинираното стъкло го наблюдаваха тропически рибки с кървясали очи. Уорън Трент влезе в банята с вдървена походка, като се поспря пред широкото огледало, за да провери резултата от бръсненето. Колкото и да изучаваше отражението пред себе си, не намираше ни най-малък дефект.

Насреща му се виждаше дълбоко набраздено лице с остри черти, широка уста, понякога способна да се усмихва, и дълбо­ко хлътнали в орбитите очи с потаен поглед. Косата, гарвано­вочерна в миналото, сега бе чисто бяла, макар и останала гъста и къдрава. Вдигната якичка и спретнато шалче около врата завършваха образа на изтъкнат джентълмен от Южните щати.

Друг път старателно поддържаният му вид щеше да му до­стави удоволствие. Не и днес, защото нарастващата през по­следните няколко седмици депресия задушаваше всички други чувства. „Днес е вторникът на последната седмица“, припомни си той. Автоматично бе изчислил това, както толкова много дни досега. Като включим днес, оставаха още само четири дни, четири дни, през които да попречи на всичко, което бе постиг­нал през живота си, да изчезне в небитието.

Намръщен от мрачните си мисли, собственикът на хотела отиде в трапезарията, където Алойшъс Ройс вече бе сервирал закуската. Дъбовата маса, колосаната салфетка и лъснатите до блясък сребърни прибори очакваха затоплената количка с храна, докарана от кухнята със страшна скорост и пристигнала преди само няколко минути. Уорън Трент седна сковано в сто­ла, който Ройс му придържаше, след което му посочи противо­положния край на масата.

Младият негър мигновено сложи втори комплект прибори и се настани на свободния стол. На количката имаше още една закуска за случаи като този, когато старецът нарушеше обичая си да се храни сам.

Докато сервираше двете порции печени яйца с канадски бе­кон и царевична каша, Ройс запази мълчание, защото знаеше, че работодателят му ще проговори, когато се почувства готов да го направи.

Дотук нямаше коментар относно синините по лицето на Ройс, както и за двете лепенки, с които бе прикрил най-сериозните щети от спречкването от отминалата нощ. Най-накрая, след като спря да се храни и отдалечи чинията от себе си, Уорън Трент отбеляза:

– По-добре се наслади максимално. Възможно е да не му се радваме още дълго.

Ройс отговори:

– Хората от тръста не са ли размислили относно обновле­нието?

– Не са и няма да го направят. Не и сега.

Без предупреждение старецът стовари юмрука си на маса­та.

– По дяволите! Имаше времена, когато аз определях прави­лата, вместо да им танцувам по свирката. Едно време се редяха на опашка – и банки, и фондове, всички се натискаха да ми за­емат парите си.

– Времената се менят за всички ни – каза Алойшъс Ройс и наля кафе. – Някои неща се подобряват, други се влошават.

Уорън Трент отбеляза горчиво:

– Лесно ти е на теб. Млад си. Не си доживял да видиш как всичко, над което си се трудил, се срива.

„Стигна се и до това“, унило си помисли той. След точ­но четири дни, в петък, преди края на работния ден, двадесет и една годишната ипотека върху хотела ставаше изискуема, а инвестиционният холдинг отказваше да я поднови. Първона­чално, след като разбра за решението, Трент се бе изненадал, но не беше притеснен. Той знаеше, че много институции дават пари назаем и с желание щяха да му отпуснат, макар и с по-висок лихвен процент, сигурен беше, необходимите му два ми­лиона долара. Чак когато беше категорично отрязан от всеки, към когото се беше обърнал – банки, инвестиционни фондове, застрахователни компании и частни лица, първоначалната му увереност бе започнала да се изпарява. Един от познатите му банкери открито го посъветва:

– Хотели като твоя вече не се котират, Уорън. Много хора вярват, че вече само веригите правят стабилни печалби. Освен това я си погледни баланса. Постоянно губиш пари. Как можеш да очакваш някой да ти даде в подобна ситуация?

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

9 + 1 =