Кралицата на летните романи е тук!

Американската писателка Елин Хилдебранд съблазнява с нов летен романс, който прераства в криминална интрига на страниците на Перфектната двойка (ИК „Сиела“)! В летните горещини не ви остава нищо друго, освен да се настаните удобно и да се впуснете в тази добре написана история, изплетена от лъжи, интриги и изневери.

Кралицата на летните романи – американката Елин Хилдебранд – ни повежда на интригуващо пътешествие до туристическия остров Нантъкет, където срещаме Селест и Бенджи, по-известни като перфектната двойка.

Привидно Селест и Бенджи изглеждат родени един за друг. Бенджи е наследник на безмерно богатата местна фамилия Уинбъри и макар ослепителната Селест да има скромен произход, щастието им изглежда безоблачно и двамата са готови да направят следващата стъпка. За Бенджи сватба на Нантъкет е най-естественото продължение на връзката им – в този рай на Земята през летния сезон се случват най-пищните и разточителни церемонии. И докато всички близки и роднини, дошли от цял свят, са притаили дъх в очакване на бляскавото събитие, броени часове преди грандиозната сватба мъртвото тяло на главната шаферка Мерит Монако е открито да се носи върху вълните.

В луксозното крайбрежно имение „Съмърланд“, където по план трябва да се проведе сватбата, настава същински хаос. Неочакваното стечение на обстоятелствата повдига завесата, зад която изведнъж блясва скритата истина – наглед съвършената сватба е само параван за истинско змийско гнездо от лъжи, интриги и изневери. Смъртта на Мерит Монако предизвиква спешно разследване, а началникът на полицията и помощниците му започват да разпитват всички присъстващи. Всеки крие своите мрачни тайни – особено перфектната двойка…

Перфектната двойка“ е идеалната книга за лятното безвремие – любов и криминална интрига в смайващо четивна и лека комбинация, която върви прекрасно с освежаващи коктейли на плажа.

Американката Елин Хилдебранд (1950) е родом от Колиджвил, Пенсилвания. Завършва университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор, Мериленд. След дипломирането си работи като учителка в Ню Йорк. През 1993 г. се мести в Нантъкет, където живее и до днес. Първият ѝ роман „The Beach Club“ излиза през 2000 г. Перфектната двойка е двадесет и първата ѝ книга.

Преводач на „Перфектната двойка“ от английски език е Надя Баева. Автор на корицата е Фиделия Косева.

Откъс от „Перфектната двойка”, Елин Хилдебранд

Събота, 7 юли 2018 г., 5:53 ч.

ПОЛИЦЕЙСКИЯТ ШЕФ

Телефонно обаждане преди шест сутринта в събота ни­кога не вещае нещо добро, макар да не е чудо невидяно през празничен уикенд. Ед Кейпнаш, началникът на полицията в Нантъкет, не е в състояние да преброи колко пъти са му се отваряли ядове около Четвърти юли. Най-честият инцидент е откъснат пръст от фойерверки. Понякога е нещо по-сериозно. Една година плувец се удави във въртоп; друг път един юнак гаврътна десет шота „Патрон Аниехо“, на­прави задно салто от покрива на сградата на компанията „Олсърв“ и срещна водата под такъв ъгъл, че вратът му се прекърши. Винаги се събират пияни и нарушители на об­ществения ред горе-долу колкото да напълнят панорамен автобус, и стават десетки юмручни боеве, но малко от тях са толкова сериозни, че да изискват намесата на полицията.

Когато идва обаждането, Андреа и децата още спят дъл­боко. Клои и Фин са на шестнайсет – възраст, която се раз­мина леко със собствените му потомци, сега си дава сметка за това. Клои и Фин – които са всъщност деца на братовчед­ката на Андреа Тес и съпруга ѝ Грег, загинали при инци­дент с яхта преди девет години, се оказват по-трудни. Фин има гадже на име Лола Бъд и младежката им любов създава пълен хаос в домакинството. Клои, близначката на Фин, се е хванала на работа за през лятото при Шивон Криспин в „Айлънд Феър“, най-натоварената кетърингова компания в Нантъкет.

Шефът и Андреа са си поделили стриктно наполовина тревогите по близнаците. Андреа се кахъри Лола Бъд да не забременее от Флин (макар че Шефът с голямо неудобство връчи на Флин гигантска кутия с кондоми, придружена със строга директива: Да ги използваш. Всеки път, ей!). Шефът се притеснява Клои да не залитне към дрога и алкохол. Виж­дал е не веднъж и дваж как индустрията с храна и питиета въвежда в изкушение неподозиращи служители. На остров Нантъкет има над сто лиценза за алкохол; други сходни по размери градове в Масачузетс притежават средно по два­найсет. Като летен курорт островът се слави с култура на празненства, фриволност и разпуснатост. Задача на Шефа е да изнася ежегодната лекция за опасностите от алкохола и наркотиците в седмицата преди абитуриентския бал; тази година Флин и Клои присъстваха на нея, а после нито един от двамата не искаше да срещне погледа му.

Често има чувството, че е твърде стар за отговорността да отглежда тийнейджъри. А да ги впечатлява, определено не му е по силите.

Шефът приема обаждането от задната веранда, която гледа на запад към защитената зона на мочурищата; тук може да води разговорите си, без да го чува никой освен ко­совете и полските мишки. От къщата се разкриват чудесни гледки към залеза, но уви, не към морето.

Обаждането е от сержант Диксън, един от най-добрите в участъка.

– Ед – заговаря той. – Имаме си удавник.

Шефът затваря очи. Тъкмо Диксън му съобщи за смъртта на Тес и Грег. На сержант Диксън не му е проблем да поднася трагични новини, всъщност май му доставя насла­да дори.

– Разправяй – казва Шефът.

– Бяла жена на име Мерит Монако. Двайсет и девет го­дишна от Ню Йорк, дошла в Нантъкет за сватба. Открита по лице във водата недалеч от брега срещу Мономой Роуд 333, където ще е сватбата. Причината за смъртта по всяка вероятност е удавяне. Съобщи го Роджър Пелтън. Нали го знаеш Роджър, онзи, дето организира скъпарски сватби?

– Знам го – отвръща Шефът. И той членува в Ротариан­ския клуб като Роджър Пелтън.

– Роджър ми каза, че му било навик да оглежда мястото за сватбата още рано сутринта – продължава Диксън. – Като отишъл там, чул пищене. Оказало се, че младоженката току-що била измъкнала трупа от водата. Роджър опитал изкуст­вено дишане и сърдечен масаж, но момичето било мъртво. Според него от няколко часа, така казва.

– Това ще го установи съдебният лекар – заявява Шефът. – Мономой Роуд 333, така ли?

– Имение е – пояснява Диксън. – Основна къща, две бунгала за гости и постройка край басейна. Казва се „Съ­мърланд“.

„Съмърланд“. Шефът е виждал табелата, макар никога да не е бил в къщата. Този участък от Мономой Роуд е в района с космически цени на имотите. Живеещите там по принцип нямат проблеми, които да изискват намесата на полицията. Къщите разполагат с усъвършенствани охрани­телни системи, а обитателите им се грижат всичко нередно да е дискретно прикрито.

– Някой друг уведомен ли е? – пита Шефът. – Щатската полиция? Съдебният лекар?

– Да – потвърждава Диксън. – Гъркът в момента е на път към адреса. За наше щастие снощи е останал тук, на остро­ва. Само че и Каш, и Елсънхърст са в отпуск до понеделник, а аз карам вече втора смяна, та не знам кого друг може да повикаш. Другите момчета са новаци още…

– За това ще му мисля след минута – прекъсва го Шефът. – Момичето има ли семейство, което да уведомим?

– Нямам представа – отговаря Диксън. – Булката беше много разстроена и поръчах на парамедиците да я откарат в болницата. Имаше остра нужда от ксанакс. Не можеше да диша, камо ли да говори.

– Вестникът ще трябва да си мълчи за случая, докато не уведомим близките – казва Шефът. Поне една добра новина; последното, от което Шефът има нужда, е Джордан Рандолф от „Нантъкет Стандард“ да души там и да му се пречка в краката. Шефът не може да повярва, че е пропуснал обажда­нето до 911 на скенера. През годините си е създал безпогре­шен филтър по отношение на скенера; знае дори насън кое изисква вниманието му и кое може да пропусне. Но ето че сега има труп на главата си.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

56 − = 49