плачещата жена- рецензияПроклятието на плачещата жена“ е вече в кино салоните в цялата страна, благодарение на Александра Филмс. Качествения ужас все по рядко стига до родните екрани („US“ на Джордан Пийл все още няма официалния премиера за България), но този някак проби. Да- причината е продуцентът Джеймс Уан. И да… както наскоро стана ясно, филмът е част от вселената на „Заклинанието“. Преди да се потопим в качествата и дефектите на филма, нека си припомним историята му.плачещата жена- рецензия

Ето я:

Социална работничка пренебрегва предупрежденията от проблемна майка и не след дълго тя самата и малките й деца са въвлечени в ужасяващ свръхестествен сюжет. Единственият им шанс да оцелеят от смъртоносния гняв на „Ла Йорона“ („плачещата жена“) е свещеник с мистичните му практики да държи злото далеч.плачещата жена- рецензия

плачещата жена- рецензияЗа всички фенове на качествения ужас, бързам да споделя… този НЕ Е такъв. След двата филма Заклинанието и двата филма Анабел, както и „Монахинята“, това е първият път в който филм от вселената се проваля. На почти всички нива.

Историята издиша тотално. Легендата е НЕПОЗНАТА (ако изобщо има такава легенда)! Митологията е много непохватно и неясно аргументирана. Ще опитам точно толкова хаотично да нахвърлям проблемите, както хаотично се случват събитията във филма, без явна причина (различна от това да ни е страх).

В началото Плачещата жена е най-красивата, в един по-късен етап от филма обаче зрителя се убеждава в коренно противоположно нещо. Причината за убиването на децата? Страхът винаги е първичен- онзи с тотална тишина и от веднъж БУУУМ!!! Това е най-голямата двуетажна къща на света с 1 милион стаи и 3 милиона врати. Това са най-скърцащите врати и под на света. В правилните моменти скърцат, иначе са нормално смазани и издръжливи. А има една врата, която е симфоничен оркестър сама по себе си. И плачещата жена е дух. Не демон. Не, тя е жена, която иска да вземе децата. Тя е свръхестествено. Но сълзите и остават. Но е невидима. Но оставя следи. Но има уловка от дърветата дето са присъствали на смъртта и. Има начин да я спреш, защото…? плачещата жена- рецензия

плачещата жена- рецензияВ общи линии това са ключовите моменти. Яко, нали?!плачещата жена- рецензия

За съжаление малкото добри моменти са показани в трейлъра, включително страхотната сцена с децата в колата, която е единствена. От там насетне са класически, първосигнален ужас, който започва да дразни МНОГО в даден момент. Как момчето се сети, къде е „отвлечената“ му сестра? Как светлина в басейна няма в страшния момент, а след това всичко е наред и светлината си е там? Как филмът съдържаше- майката в мазето от Заклинанието, дърпането за крака от „Паранормална активност“, свещеникът от „Анабел“ (упс… да това бе спойлер. И какво от това?!?!?!?!)

Съвременната история е добра и правдива. Но от момента на навлизане на свръхестественото в нея, нещата се провалят и с всеки изминал момент стават все по абсурдни. Финалната битка с Плачещата жена е истински епос от типа на големите епоси от 1987г., каквито 300 пъти по добри сме гледали във всички филми, след това. Разбирай- нищо!плачещата жена- рецензия плачещата жена- рецензия

Актьорите се справят добре и за пореден път децата са най-точния начин, да изтръгнеш страх от зрителя.

Проклятието на плачещата жена“ е истинско недоразумение и тотално провален материал, който не води до нищо. Стряска, опъва нервите, напряга и всъщност… разочарова. Ако има как- спестете си парите за кино и използвайте алтернативни методи.

4 коментари

  1. „Финалната битка с Плачещата жена е истински епос от типа на големите епоси от 1987г., каквито 300 пъти по добри сме гледали във всички филми, след това.“ Едва ли през далечната 1987 е имало 300 такива епични битки, а какво остава и за такива в хоръри след това. Но трябва да се каже 300 в духа на снайдеровата класика за да изпъкне критиката с нещо оригинално. Иначе за филма – прилично хорърче, много по-добро от последната адаптация по Кинг, но ако някой очаква нещо изключително ще се разочарова.

    • Всяка позиция е достойна за уважение разбира се. Твоята също. За да онагледя казаното- най-пресния пример е, че „Проклятието на плачещата жена“ съдържаше „злодей“, който прекалено много приличаше на предходния злодей от същата кино вселена- „Монахинята“. Филмът е изтъкан от клишета и в него ОТСЪСТВАТ герои. Дори майката е безлична и не оставя нищо след себе си.
      Непозната легенда, слаба митология и плътност, бързо нахвърляни основи и никакво надграждане. В моите очи дори сравнен с предхождащите го филми от същата вселена, това бе най-слабото звено. Но пак казвам- мнението ти е достойно за уважение. Във всеки филм, човек може да намери лъч светлина. За този- при теб се е получило.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

29 − = 22