Егмонт България представя „Повелителката на дима“ от Лаура Себастиън – продължение на бестселъра на New York Times „Принцеса на пепелта”.

***

БЕЛЕЗИТЕ ИЗЧЕЗВАТ И ПЕПЕЛТА СЕ ОТМИВА, НО ИСТИНСКАТА КРАЛИЦА НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯ.

Теодосия не носи вече короната от пепел. Тя е възстановила рождената си титла и е пленила принц Сьорен. Но народът ѝ е все така под тиранията на императора. Сега тя е на хиляди километри от Астрея и от трона си.

За да освободи страната си, ще има нужда от армия. Само че за намирането ѝ, тя трябва да се довери на леля си – ужасяващия и коварен пират Драгонсбейн. А според нея, армия може да се осигури само и единствено чрез изгоден брак. Нещо, което нито една астрейска кралица не е правила досега.

Тео знае, че свободата си има цена, но въпреки това е решена да намери начин да спаси своето кралство, без да погуби себе си.

***

„Находчив, феминистки поглед върху класическата история на сломената героиня, изпълнена с дворцови интриги, любов и лъжи. Успех в опитите ви да пуснете тази книга.”

Вирджиния Бокър, автор на поредицата Witch Hunter

„Тъмно и омагьосващо епично четиво…“

Сара Холанд, бестселър автор на New York Times и автор на поредицата „Евърлес”

ОТКЪС

Майка ми веднъж ми каза, че мирът е единственият начин, по който Астрея може да оцелее. Ние не се нуж-даем от огромни армии, каза тя, не е необходимо да насилва-ме децата си да стават воини. Ние не желаем война като други страни в усилието си да вземем повече от онова, което ни е по-требно. Астрея ни е достатъчна, каза тя.Тя никога не си е представяла, че войната ще дойде при нас, желана или не. Щеше да живее достатъчно дълго, за да види колко безпомощен е мирът пред остриетата от ковано желязо и дивата алчност на каловаксийците. Моята майка беше Кралицата на мира, но аз знам твърде добре, че мирът не е достатъчен.

САМA
Ароматното кафе, подсладено щедро с мед, оста-вя сладък вкус на езика ми. Кресцентия го поръчва винаги такова.Седим в беседката, както сме го правили хиляди пъти досега, обвили с шепи порцелановите чаши, изпускащи пара, за да се предпазим от хладния вечерен въздух. За момент усещането е като при предишните ни срещи – в сумрака около нас витае ус-покояваща тишина. Липсваха ми разговорите с нея, но копнеех също и за това – да седим заедно и да не изпитваме нужда да запълваме тишината с безсмислено дърдорене.Но това е глупаво. Как може да ми липсва Крес, когато тя седи точно срещу мен?Тя се засмива, сякаш чете мислите ми, и поставя чашата си върху чинийката, които така издрънчават, че цялата подскачам. Крес се привежда над позлатената маса и улавя свободната ми ръка между дланите си.– О, Тора – напевно произнася фалшивото ми име, сякаш е мелодия. – И ти ми липсваше. Но следващия път няма да е така.Преди смисълът на думите ѝ да достигне до мен, светлината над нас се променя, слънцето свети все по-ярко и по-ярко, до-като накрая тя цялата е озарена, всяка страшна частичка от нея.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here