ИК БАРД с ново заглавие от Нора Робъртс – „Подводни течения“ – роман за силата на семейството да наранява и да изцелява!

Между стените на перфектната къща на семейство Бигълоу в идиличното градче Лейквю тийнейджърът Зейн се чувства като затворник. Въпреки че за съседите бащата е уважаван хирург, а майката – красива светска дама, Зейн и сестра му Брит знаят истината – има нещо ужасно сбъркано.

Безупречната фасада крие тъмна тайна. Зад затворените врати на къщата се случва нещо ужасяващо: Зейн и Брит са тероризирани от своя садистичен баща. Твърде уплашен да се опълчи, Зейн прави всичко по силите си, за да защити сестра си, и брои дните до деня, в който ще бъдат свободни.

Една вечер, когато яростта на бащата ескалира, Зейн разбира, че трябва да се изправи срещу истината, колкото и болезнена да е тя.

С помощта на любимата си леля те успяват да избягат, да изградят нови семейства и да загърбят миналото. Но години по-късно Зейн ще разбере, че тъмните сенки на миналото са по петите му. Дали ще успее да се изправи срещу страховете от детството си и да спаси тези, които обича?

За пореден път Нора Робъртс умело смесва минало с настояще и героите ѝ откриват лечебната сила на любовта!

Пъблишърс Уикл

ОТКЪС

1.

Погледната отвън, къщата в Лейквю Терас изглеж­даше съвършена. Елегантна триетажна постройка от светлокафяви тухли с панорамни прозорци, които разкриваха приказна гледка към езерото Рефлекшън и планината Блу Ридж. Две декоративни кули с медни покриви ѝ придаваха европейски чар и намекваха дискретно за богатство.

Зелената полегата морава отпред водеше до три стъпала и широка бяла веранда, обрамчена от азалии, кървавочервени през пролетта.

Отзад просторна покрита градина предлагаше място за отдих, с лятна кухня и красива гледка към езерото. Грижливо поддържаните розови храсти изпълваха въздуха със сладък, изтънчен аромат. През лятото голяма платноходка се полюшваше спокойно на частния док.

Пълзящи рози омекотяваха вида на високата дървена ограда.

В гаража имаше един джип мерцедес, един лек автомобил, два велосипеда за планинско колоездене, ски – всичко изрядно подредено.

Отвътре къщата беше просторна, с високи тавани. В дневната и в големия салон имаше камини, иззидани от същите светлокафяви тухли като фасадата. Подбраното с вкус обзавеждане – макар някои да биха го описали шепнешком като претенциозно – отразяваше визията на обитателите. Меки, прецизно съчетани цветове, съвременен интериор, но не прекалено стерилен.

Доктор Греъм Бигълоу купи парцела в новопостроения квартал Лейквю Терас, когато синът му беше на пет годинки, а дъщеря му на две. Спря се на проекта за къща, която смяташе, че най-много ще подхожда на него и семейството му, избра боите, подовите настилки, плочките, нае декоратор.

Съпругата му Илайза с радост го остави да вземе почти всички решения за новия им дом. Според нея той имаше безупречен вкус.

В редките случаи, когато ѝ хрумнеше идея, той я изслушваше. Макар че почти винаги отхвърляше предложенията ѝ като неподходящи, все пак – от време на време – се съобразяваше с мнението ѝ.

Също като Греъм, Илайза харесваше лукса и престижа, предлагани от малкия скъп жилищен комплекс край езерото в планинската част на Северна Каролина. Тя произлизаше от уважавано консервативно семейство, което тя смяташе за скучно и старомодно. Като къщата на отсрещния бряг, в която израсна.

С радост продаде своя дял от старата къща на сес­тра си и използва парите, за да обзаведат – с изцяло нови мебели – дома си в Лейквю Терас. Даде чека на Греъм – той се грижеше за всичко – без дори да се замисли.

И не съжаляваше за постъпката си.

Живееха там щастливо от близо девет години, имаха две умни и красиви деца, организираха официални вечери, коктейли, градински партита. Работата на Илайза, като съпруга на главния хирург в болница „Мърси“ в близкия град Ашвил, беше да изглежда красива и стилна, да възпита добре децата си, да се грижи за къщата, да посреща гости и да оглавява комитети.

Три пъти седмично тя ползваше услугите на камериерка и готвачка, веднъж седмично идваше градинар и имаше сестра, която с радост гледаше децата, когато двамата с Греъм искаха да излязат вечер или да заминат за няколко дни на почивка, затова разполагаше с предостатъчно време да се грижи за външния си вид и гардероба си.

Никога не пропускаше училищни мероприятия и дори беше председател на родителския комитет за две години. Посещаваше училищни пиеси заедно с Греъм, когато той не беше дежурен. Самоотвержено набираше средства за училището и за болницата. Откакто Брит навърши четири годинки, Илайза седеше на първия ред на всеки балетен рецитал.

Ходеше и на много от бейзболните мачове на сина си Зейн. А ако пропуснеше среща, се оправдаваше по начин, който всеки, изтърпявал кошмарната скука на детски бейзболен мач, би разбрал.

Макар никога да не би си признала, Илайза предпочиташе дъщеря си. Брит беше толкова красиво, добродушно и покорно момиченце. Никога не трябваше да ѝ напомня да си напише домашните и да си подреди стаята. Зейн приличаше на сестра ѝ Емили, със склонността си да спори и да се мръщи, да прави всичко на своя глава.

Все пак Зейн поддържаше отличен успех в училище. Ако искаше да играе бейзбол, трябваше да е отличник. Разбира се, амбицията му да стане професионален спортист беше просто тийнейджърска фантазия. Естествено, че щеше да учи медицина като баща си.

Но засега бейзболът служеше като примамка, за да си спестят излишните кавги.

От време на време се налагаше Греъм да действа с тежка ръка и да наказва момчето, но го правеше за негово добро. Така се изграждаше характер, учеше се на ред и дисциплина и се възпитаваше уважение към по-възрастните.

Както Греъм обичаше да казва, детето един ден ще стане мъж, затова трябва да се научи да спазва правилата.

Два дни преди Коледа, през последната година преди да навърши четиресет години, Илайза караше по почистените със снегорин улици на Лейквю към къщи. Прекара чудесно на празничния обяд с приятелки и май изпи малко повече шампанско, отколкото трябваше, но след това се ободри с обиколка по магазините. На двайсет и шести декември цялото семейс­тво заминаваше на традиционната си ски екскурзия. Греъм и децата щяха да карат ски, а тя – да се възползва от спа центъра. Сега имаше чифт нови прекрасни ботуши, които да добави към ефирното бельо, с което възнамеряваше да топли Греъм след времето, прекарано по пистите.

Оглеждаше къщите наоколо, коледните украси. Истинска красота, помисли си. В Лейквю Терас не се допускаха кичозни надуваеми фигури на Дядо Коледа, по нареждане на градската управа.

Нямаше смисъл от фалшива скромност, тяхната къща засенчваше останалите. Греъм ѝ даде пълен картбланш с коледната украса и Илайза оползотвори предоставената възможност разумно и успешно.

Белите лампички ще се включат, щом се здрачи, помисли си тя. Ще очертаят съвършения силует на къщата, ще заискрят увити около елхите в саксии на предната веранда и ще заблещукат в центъра на двата еднакви венеца със спускащи се червени и сребристи панделки върху двукрилата входна врата.

И, разбира се, елхата в хола – висока три и половина метра и обсипана с бели лампички, сребристи гирлянди и червени звездички. Елхата в големия салон, издържана в същите цветове, само че украсена с ангелчета. Разбира се, полиците над камините, дългата маса в трапезарията, все изящно аранжирани.

Всяка година купуваха нова украса. Защо да прибираш разни неща в безброй кутии, когато можеш да наемеш фирма за почистване, която да дойде и да изнесе всичко ненужно след празниците.

Илайза не разбираше удоволствието, с което родителите ѝ и Емили изравяха стари стъклени топки и кичозни дървени фигурки на джуджета. Можеха да се забавляват така, когато гостуваха на Емили в старата къща. Сестра ѝ, естествено, ги канеше за всяка Коледа. А после, слава богу, се отправяха обратно към Савана, където родителите им се бяха преместили след като се пенсионираха.

Емили е любимката им, помисли си Илайза, докато отваряше вратата на гаража с дистанционното. По този въпрос нямаше никакво съмнение.

Стресна се, когато видя, че колата на Греъм е вече в гаража, и погледна часовника си. Въздъхна облекчено. Не беше закъсняла; той беше подранил.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

+ 69 = 79