Италиански културен институт, ИК „Колибри“ и Дом на киното имат удоволствието да ви поканят на представяне на книгата „Автобиография“ на Франко Дзефирели и прожекция на филма „Отело“ на 22 май, 2012 г., от 18.30 часаВходът е свободен!

Пищната екранизация на Франко Дзефирели на операта на Верди „Отело“ увековечава великолепното изпълнение на Пласидо Доминго в коронната за неговата кариера роля. Безсмъртният сюжет за благородния мавър Отело, красивата му млада съпруга и неговия коварен лейтенант, провокирал дивата му ревност, сякаш е създаден от гения на Шекспир, за да бъде преведен на езика на операта. Доминго, както и другите оперни величия – Катя Ричарели в ролята на Дездемона и Хустино Диас като Яго – успяват по неподражаем начин да превъплътят в тази филмова версия ролите, които са играли неведнъж на сцена.

„Автобиография“ на превърналия се приживе в легенда Франко Дзефирели, е една смела и съкровена литературна изповед, разкриваща уникалния жизнен и творчески път на режисьора. Книгата не просто ни въвежда в неговата светая светих, но и ни запознава задочно с цяла плеяда бележити личности като Лукино Висконти, Ана Маняни, Мария Калас, Коко Шанел, Джоан Съдърланд, Елизабет Тейлър…

„Автобиография“ на Франко Дзефирели e и трийсетата книга от библиотека „Амаркорд“, която тази тази година празнува десетгодишния си юбилей. Напоняме Ви, че ИК „Колибри“ прави подарък на всички почитатели на поредицата „Амаркорд“. Повече информация можете да прочетете тук http://www.colibri.bg/news.php?id=48

Остават броени дни до края на промоцията, възползвайте се !

Откъс около филма „Отело“

Около филма Отело се събраха много таланти. Немалко от тях се бяха формирали в сътрудничество с мен през годините, като бяха наблюдавали и попивали работата, вършена с Лила де Нобили, Пиеро Този и Ренцо Монджардино. Сега задачата им беше да ми помогнат да възстановя славата на венецианското изкуство в местата, избрани за снимките: голите зали на замъка Барлета, венецианското пристанище в Хераклион на остров Крит и накрая Чинечита за декорите. Исках обстановката във филма да не е само фон на действието, а да допринася за разкриване на характерите на героите. Напълних кабинета на Отело с ренесансови уреди, астролабии и огромни далекогледни тръби, с които големите мореплаватели през онова време със сигурност са разполагали, свидетелство за неговия ум и култура. Отело не е първобитен дивак, а израз на голямата култура на християнския Запад, която го е научила на всичко, освен на изкуството да може да се защити от Злото.

В началото на ноември, след като свършихме със снимките във величествения замък Барлета, се преместихме на остров Крит, където беше възстановена основната част от пристанището и където щяхме да заснемем най-зрелищните сцени, като се започне от пристигането на кораба на Отело след победата над Сарацините. За да изглежда истинска бурята от музика, която разтърсва цялата сцена, наводнихме всичко с тонове вода, изстреляна от цистерните на пожарникарите от остров Крит. Беше трудно за всички да работим в тези условия, мокри до кости, но видях веднага, още от първите снимки, че резултатът е наистина изключителен. И че надминава това, което въобще съм мислил, че мога да направя.

На едно огромно пространство на пристанището, цялото от камък и превърнато в истинска корабостроителница от онова време, заснехме трудната и сърцераздирателна сцена, в която Отело обвинява Дездемона в изневяра. По този повод можахме да оценим напълно силата на интерпретацията на Ричарели. Бях си дал сметка за това докато снимахме, но останах още по-изненадан когато видях резултата на екрана. В началото Катя срещна немалко трудности да играе, следвайки записа, сред неописуемите глъч и бъркотия, с които е придружено правенето на филм: подобна обстановка със сигурност не помага за концентрацията. Но като голяма професионалистка тя беше разучила всичко, което ставаше около нея, и най-вече гледаше как работи Пласидо, толкова „на ти“ с киното. Веднага, с порива на лъвица, тя започна да се състезава с него. Резултатът беше изключителен. Чух Хустино да шепне на Пласидо: „Няма да можем вече да спим спокойно!“ Мислеха, че Дездемона ще е тежест за тях, а трябваше да приемат, че Отело и Яго няма да са единствените звезди в този филм.

Бях много удовлетворен от работата, която вършехме с моите певци-актьори, но започна да ме притеснява нещо съвсем неочаквано. След водата по време на урагана, в която киснахме докато снимахме сцената с бурята, половината от екипа се разболя от някаква рядка белодробна инфекция (беше края на ноември и след водата започна голям студ). Този проклет вирус си проправи бавно път сред нас. За момента аз все още не бях поразен от него: сигурно се държах основно заради адреналина, който течеше и в най-скритите ми мускули. Но когато наближи краят на снимките на остров Крит, започнах да се чувствам все по-уморен, докато неочаквано рухнах: оказа се пневмония. Веднага щом приключихме с продукцията в Хераклион, ме изпратиха със самолет в Рим.

Преди да излезе по кината, Отело бе прожектиран на Фестивала в Кан през май 1986 г. където бе приет с подобаващата му се чест и определен като върховен пример за кино. Всички изглеждаха убедени, че ще спечели „Златната палма”, макар че аз бях доста скептично настроен. При обстановката, която цари в Кан, не ми изглеждаше вероятно да наградят филм, направен по опера, още повече от Дзефирели, известен, че не е политически ляв. Вечерта преди връчването на наградите Фестивалът получи копие на Мисията – току-що завършен, и го прожектира на следващата сутрин. Този филм не беше обявен за участие в конкурса, но беше единственият в състояние да съперничи с Отело и въпреки очевадната нередовност на представянето му, той получи наградата.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here