Съвременният свят ни предоставя безброй възможности, но и безчет изкушения. Можем да ядем каквото поискаме, когато поискаме. Можем да се гмурнем в необятния примамлив океан на дигиталните медии. Можем да поръчваме стоки за броени минути. Но да живееш в тази хиперреалност 24/7 носи сериозни рискове за нашето физическо и психическо здраве, за връзките ни с другите и дори за света като цяло.

Съвременната консуматорска култура препрограмира мозъка ни, затова днес сме все по-самотни и депресирани, по-предразположени към многобройни болести и с по-голямо наднормено тегло от всякога. На основата на най-новите научни открития книгата разкрива как манипулират мозъците ни и ни предоставя средствата, чрез които можем да проясним мисленето си и да развием здравословни навици. Комбинирайки авангардна наука с практични съвети, книгата е ръководство как да живеем добре в съвременния свят.

„Изисква се смелост да кажеш „да“ на почивката и играта, в култура, в която изтощението се определя символ на висок статус“ – казва психологът Брене Браун.

А вие имате ли смелост да бъдете щастливи? Кога беше последният път, когато мислите ви бяха ясни и се чувствахте отпочинали? Кога за последно усещахте емоциите си с всяка фибра на тялото си?

Според авторите на „Презареждане на мозъка“ „не е задължително, да се чувствате хронично отчуждени, като в някаква мъгла, тревожещи се за несигурното бъдеще и дълбоко разочаровани – а може би дори смазани – от самия живот“. Много от нас търсят спасение от притискащия ги свят в нездравословната храна или внезапните покупки, но това е само симптом на проблема, не и решение.

Книгата на д-р Дейвид и Остин Пърлмътър е базирана на идеята, че тревожността и депресията са резултат от почти постоянното взаимодействие с технологиите за мигновено удовлетворение, които манипулират и вероятно дори физически променят мозъка ни.  „Постоянно облъчвани от реклами хиляди пъти на ден, на вас ви се внушава, че задоволяването на потребностите на момента е пътят към щастието. Това послание ви се налага подсъзнателно. Харчат се милиарди долари, за да ви убеждават да продължавате да преследвате щастието по грешен начин, буквално препрограмирайки мозъка ви да жадува за нещата, които ви доближават до вашата цел.“

Според авторите промяната в технологичен план е довела до повсеместна култура на отчуждение . Купуваме повече, публикуваме повече, „по-харесвани“ сме, но всъщност и по-самотни, и по-неразбрани, като всичко това води до препрограмиране на нашия мозък. „Укрепват се онези мозъчни пътища, които ни правят импулсивни, тревожни, изпълнени със страхове и непрекъснато жадуващи за моментални решения, които обаче са краткосрочни. Това препрограмиране ни кара да харчим времето и парите си за неща, които ни правят щастливи за един миг. Ето защо ние сме постоянно неудовлетворени. Да бъдем точно такива са корпоративните интереси, защото тогава корпорациите имат по-големи печалби. Страшната истина е, че мозъкът ни все повече работи по програма, контролирана от друг – а именно търговските интереси, чийто стремеж е да се впрегне примитивният копнеж на мозъка за непосредствено удовлетворение.“

„Презареждане на мозъка“ предлага десетдневна програма за възстановяване и 40 вкусни рецепти, с които да върнете мозъка си към най-доброто му състояние.

  • Ден 1: Дигитална детоксикация

„Идеята не е да изключите технологиите напълно от живота си, а да преразгледате използването на цифровите устройства. “

  • Ден 2: Практикуване на съпричастност чрез благодарност

„Поставете си всекидневна цел да благодарите на някого за нещо конкретно, което е направил. Този тип просоциално поведение ви помага на вас, както и на човека, на когото благодарите. “

  • Ден 3: Природната терапия

„Пристъпвайте бавно и отделете време, за да оцените разнообразието и сложността на природата, независимо дали сте на плажа, в парка, или се разхождате из квартала си. Намерете конкретна част от парк, която ви харесва, и отделете допълнително време, за да ѝ се насладите точно на нея.“

  • Ден 4: Начин на хранене

„Технологично обработените храни като рафинираните въглехидрати директно застрашават вашата способност да използвате своята префронтална кора. Не забравяйте, че храната носи информация за вашето тяло чак до неговите невронни мрежи, клетъчни връзки и генна експресия. На вас ви трябва качествена храна, за да продължите да мислите ясно… Въвеждането на трайна промяна в начина на хранене е един от най-предизвикателните и смислени аспекти на десетдневното презареждане на мозъка.“

  • Ден 5: Добрият сън

„Използвайте съня, за да подпомогнете рестартирането на мозъка си и да възвърнете контрола над префронталната си кора.“

  • Ден 6: С любов към тренировките

„Редовните тренировки може да ви изглеждат обезсърчително. Идеята не е да се насилвате да правите нещо отвъд възможностите си, а да погледате на физическата активност като на лекарство, което запазва мозъка и тялото ви, като същевременно подобрява настроението ви и умението ви за вземане на решения.“

  • Ден 7: Медитацията е терапия

„Целта е да спрете ума си, когато се залута сред някакви мисли, така че не се притеснявайте, че бъркате нещо, когато загубите фокус. Ще трябва да намерите място и време, където можете да прекарвате необезпокоявани дванайсет минути на ден в медитация.“

  • Ден 8: Създайте силни връзки

„Вашите взаимодействия с други хора са от ключово значение за избягването на синдрома на отчуждението. За да имате полза от тази дейност, посветете поне десет минути от ежедневието си на общуване с друг човек. Тези десет минути трябва да бъдат в разговор на живо…“

  • Ден 9: Равносметката

„Как вървят нещата? Дори и да ви се струва, че току-що сте започ­нали, сега е моментът да прецените как са минали предишните осем дни и как искате да продължите оттук нататък. Бяхте ли вече на разходка сред природата? Успявате ли да спазвате препоръките за дигиталния детокс?“

  • Ден 10: Продължете напред

„Вижте дали ще забележите някакви положителни промени – например по-добър сън, по-малко проблеми с храносмилането, по-слаб глад за захар или други нездравословни храни, повече енергия, облекчение в хроничното заболяване, или като цяло се чувствате по-добре. Обърнете внимание на тези промени, макар и да са малки, и ги използвайте като гориво, за да продължите по пътя.“

Кои са авторите и защо написаха тази книга? 

Дейвид Пърлмътър е автор на „Тихите убийци на мозъка“. Сътрудник е на Американския колеж по хранене и гост-лектор в редица университети, сред които Колумбийския университет, Нюйоркския университет, Йейл и Харвард. Носител е на редица медицински награди.

Остин Пърлмътър е син на Дейвид Пърлмътър. Завършил е Университета в Маями и следдипломна специализация по вътрешна медицина в Университета за здраве и наука в  Портланд, Орегон. Неговите академични интереси са предимно в областта на изучаването на ефектите от прегарянето на работното място и депресията, както и превантивната грижа и лечението на хронични заболявания.

ОТКЪС

За една-единствена секунда мозъците ни изстрелват зашеметяващ брой сигнали, задвижвайки жизненоважна информация през нашите неврони със скорост 431 км/ч. Невроните – основните клетки на нервната система, които предават химически и електрически импулси, чрез които общуват с другите клетки – продължават да стрелят с поразителен темп, подобен на скоростта на туптенето на сърцето. Мозъкът е наистина забележителен дар, затворен в кутия 1,5-килограмов орган, който съдържа повече връзки, отколкото са звездите в познатата ни галактика. Той създава целия ни житейски опит, като постоянно ни помага да осмислим невероятно сложния и променящ се свят и да вземаме решения, преди дори да сме го осъзнали. Нашите фино настроени мозъци ни дават възможност да процъфтяваме на тази планета, справяйки се с безброй предизвикателства, включително и реални заплахи за нашето оцеляване.

В развитите страни днес основните нужди на хората са задоволени и няма застрашаващи живота заплахи. Теоретично това ни дава възможността да се съсредоточим върху нашите мисия, радост и крепко здраве. Но както видяхме в предишната глава, днес сме изправени пред епидемии от самота, депресия, тревожност, зависимости и предотвратими хронични заболявания. Стигнали сме до това тъжно състояние, защото древните мозъчни процеси, благодарение на които сме оцелявали милиони години, бяха „отвлечени“ от някои аспекти на съвременния живот. Това ментално отвличане ни държи в състояние на постоянно търсене на незабавно удовлетворение и във вечно и ненужно състояние на стрес, страх и недоволство. Както казахме в глава 1, наричаме това състояние синдром на отчуждението. Ще ви покажем как точно се случва това на ниво мозъчна мрежа и ще ви научим как да си върнете контрола, за да можете да живеете по-пълноценен, по-щастлив и по-присъствен живот.

Безспорно вашето всекидневно съществуване се дефинира с преживяванията и взаимодействията, запълващи часовете, в които сте будни. Всички тези моменти изискват процес на обработка, преди да бъдат осмислени. Мозъчните един милиард и нещо неврона могат да направят това чрез невротрансмитери – сигнални молекули, които осъществяват пренос на съобщения през мозъка. Върху тези съобщения оказват влияние и хормоните – друг набор от химични посредници, които въздействат върху мозъка и останалата част от тялото. Невротрансмитерите и хормоните работят в екип, събуждайки чувства като радост, гняв, блаженство, глад, похот, копнеж. Тези молекули се повлияват абсолютно от вашите храна, сън, физическа активност и взаимодействието ви с околната среда и другите хора. Молекулите зависят и от нивата на стрес, чувството на благодарност и чувството на съпричастност и състрадание към другите. Когато някой сигнален път – било то в мозъка, или другаде в тялото – дефектира или някак излезе от равновесие, може да настъпят нежелани последици за вашето здраве и дори за поведението ви. Нека разгледаме тази биологична схема, като обърнем основно внимание върху главния команден център: мозъка.

Което се запали заедно, гори заедно

Мозъкът е едно електрическо чудо. Във всеки един момент електрически сигнали възбуждат вашите неврони, за да предават информация между мозъчните ви клетки. Когато сигналната молекула достигне края на неврона, в малкото пространство между невроните, наречено синапс, прескача химически пратеник – нев­ротрансмитер. Тези пространства са сложните зони на постоянна комуникация между невроните, като силата на комуникация зависи от това колко плътно са свързани невроните. Често срещани невротрансмитери, за които ще чуете повече, са допамин, серотонин, адреналин, норадреналин и ендорфини.

Всеки неврон може да образува хиляди връзки към съседните мозъчни клетки, създавайки трилиони синапси в един обикновен човешки мозък. Невротрансмитерите се приемат от съседната клетка от дендрити, които ги трансформират отново в електрически сигнали, и съобщението се предава нататък. Тази сложна мрежа позволява на невроните да комуникират един с друг и да генерират биологични чудеса като мисли, усещания и движения.

Едно от най-проникновените открития в живота ни е, че мозъкът е невероятно пластичен, което означава, че може да преструктурира самия себе си, като образува нови невронни връзки през целия ни живот. Той е пластичен, възприемчив и модели­руем. Това означава, че можете да промените своята мозъчна мрежа във всеки момент. Както се казва в средите на невролозите, невроните, които се запалват заедно, горят заедно: когато една мозъчна клетка изпраща сигнали към друга, връзката между двете става по-здрава. Колкото повече сигнали се изпращат между двете клетки, толкова по-стабилна става връзката им. Всеки път, когато изпитате нещо ново, мозъкът ви леко променя мрежата си, за да преработи новото преживяване. И колкото повече се занимавате с определена дейност, толкова по-незаличими и влияещи стават връзките, необходими за извършването на тази дейност. Най-просто казано, колкото повече правиш нещо, толкова повече правиш нещо. Това е вярно, независимо дали това „нещо“ е добро, или е лошо за вас.

Всъщност начинът, по който решите да използвате мозъка си, влияе върху това как е организиран мозъкът ви като цяло. Докато изучавате и опознавате света, връзките между вашите нев­рони търпят промени. Създават се нови връзки, а тези, които не се използват, изчезват. Така изграждаме един по-ефективен мозък. Той постоянно и динамично крои и прекроява сам себе си – и в структурно, и във функционално отношение – в отговор на преживявания, учене на нови неща и дори нараняване. Добре познатият ни д-р Майкъл Мерзених, невролог и пионер в изследванията на пластичността на мозъка, го описва чудесно в книгата на Шарън Бегли „Тренирай своя ум, промени своя мозък“ (Train Your Mind, Change Your Brain): „Преживеният опит, съчетан с внимание, води до физически промени в структурата и бъдещата функционалност на нервната система. Това ни поставя пред ясния физиологичен факт… че миг след миг ние избираме и ваем начина, по който ще работят нашите постоянно променящи се умове. Ние избираме кои ще бъдем в следващия момент съвсем реално и тези избори създават физическия релеф на нашите мозъци.“

Описанието на пластичността, което прави д-р Мерзених, е ключов момент, защото това означава, че невропластичността – способността на мозъка да формира и организира синаптични връзки – може да работи както в наша полза, така и в наша вреда. Тоест, ако ние изберем да участваме в дейности, които непрекъснато ни бомбардират с негативизъм или пробуждат чувство на страх, мозъкът ни ще бъде препрограмиран да отговори на този негативизъм и диктуваното от страха състояние. Потвърждение са думите на Далай Лама: „Мозъкът, който развиваме, е отражение на живота, който водим.“

Ако се чудите как точно мозъкът подсилва и защитава връзките си, това до голяма степен става чрез помощта на протеин, наречен мозъчен невротрофичен фактор, или BDNF. В мозъка BDNF е активен при синаптичните връзки. Повечето от това, което учените знаят днес за този протеин, е на базата на изучаване на хора, които страдат от липса му. Например изследванията показват понижени нива на BDNF при пациенти с болест на Алцхаймер. За това заболяване световноизвестният експерт по невродегене­ративни заболявания д-р Дейл Бредесен посочи, че се характеризира най-вече със загубата на връзки (синапси) между мозъчните клетки. Ще направим паралели, за да видите как синдромът на отчуждението може да бъде фактор за развитието на заболявания като алцхаймер. Всъщност предотвратяването на когнитивния упадък до голяма степен e в съответствие с основния стремеж на тази книга – запазване и усилване на целеустремеността, радостта и здравето през целия живот. Оптимизирането на здравето на мозъка с цел да запазим нашето мислене и интелекта си е изключително важно; това е целта на Програмата за презареждане на мозъка.

От всичко дотук се вижда, че не бива да е изненада, че учените търсят начини да увеличат BDNF в мозъка. Оказва се, че изборите, които правим относно начина си на живот, играят много важна роля в това отношение. Можете да впрегнете това впечатляващо зрънце информация, за да образувате нови връзки в мозъка си, набелязвайки важни области като префронталната кора, за да ви помогнат да вземате добри, осъзнати решения на базата на миналия ви опит и очакванията ви за бъдещите последици. Програмата за презареждане на мозъка включва стратегии за увеличаване на вашия BDNF, за да можете да промените своя мозък.

 

 

 

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here