Премиерата на пътеписа „Намерени от чудесата” от  Николай Н. Нинов – разказ за  непознатата България 

Третата книга от автора на нашумелите приключенски сборници „Повторени сънища” и „Времето гледа с десет очи”  предизвика силен интерес и напълни книжарница „Гринуич” в София.  

Представянето на третата книга на Николай Н. Нинов, посветена на тайнствата на слабо познати места в България, на 4-и септември напълни книжен център „Гринуич” със заинтригувани посетители и фенове на книгата. След встъпителните думи на автора, дискусия за книгата бе поета от журналиста и телевизионен водещ Георги Тошев и фотографа Иван Панкев, който споделя страстта на Нинов към пътешествията.

Пътят [на Николай] към литературата е внимателен, умен и със сърце, каза Георги Тошев. Иван Панкев допълни: Книгата изобилства с мистерии, красота и чудеса, както и първите две. Но тонът ѝ е по-тъжен, дали заради обезлюдяващите се села или потъналите църкви, но най-вече заради безчинствата на българските иманяри. Панкев призова читателите и да се замислят върху това: Книгата хвърля светлина върху този проблем, който винаги е съществувал.

След това актрисата с над десет награди за изключително актьорско майсторство в театъра и в киното, Пламена Гетова, прочете откъс от книгата, озаглавен „Маршът на идолите”. А в края на вечерта малкият внук на Нинов поднесе изненада на публиката и на своя дядо като излезе пред публиката и изпълни на акустична китара „Simple Truth” от Михаел Лангер.

Третата книга от поредицата, посветена на огромната палитра от скални образувания, мегалити и живи светилища по нашите земи, отново описва слабо познати места и обекти, много от които отсъстват от карти и пътеводители. В Намерени от чудесата. Скалописи от мистична България Николай Н. Нинов разказва за забравени обекти и смайващи ритуали в родопските села, за неизследвани тайнства в Средна гора, за десетки други мистични места по нашите земи.

Откъс от „Намерени от чудесата. Скалописи от мистична България”, Николай Н. Нинов

Стигналите дотам знаят: отсеч­ката до Жълтата скала (Саръ кая) е тегло. Началните метри са брутални, изцеждат силите докрай. Прилазваш по стръм­нината, пуфтиш като печка на педя-две от изронената пъте­ка и нито шевовете с ниши ще видиш, нито страшноватите силуети над тях, нито лешо­ядите – те са видими само от отсрещния бряг на Арда или от някогашното занемарено шосе за Крумовград. Щом приключиш с този зор обаче, едни висящи туфи те срещат, едни мечтателни каскади в зелено и синьо, които, ама хич не очакваш да лентяйстват в такава затънтеност. А тъкмо тук им е ареалът, в защитената местност Орешари. Разчитай­ки на дъждовете и влагата, румелийските трахелиуми виреят в пукнатините на варовика и са сред застрашените редки растения. Погалваме бухналите красавци и настъпваме в гора от габър, тис и повет.

След двадесетина минути лъкатушене на североизток стълба­та, скована по заръка на нашия приятел Юмер Тасим, ни доставя в Поп-Мартиновата дупка. Свърталището на митичния поп с ка­толическо име, обитавал според сказанията далеч по-страховити укрития, тъмнее под низ от дванадесет трапецовидни ниши, пове­чето увредени от бурите и пороите. Оформен също като трапец, входният отвор гледа към асфалтовите вени за селата Пчелари и Долно Черковище, край които е развит светилищният комплекс, обхващащ Кован кая, Аул кая и Хамбар кая.

Гробница, храм, убежище, отшелие – няма единогласие за из­дълбаното четириъгълно помещение (2,75х1,50х1,70 м), нито за да­тировката (XII-VII в. пр.Хр.). Открояват се преддверие, камера с цокъл, каменно корито, полица и стенни ниши в нея, таваните са сводести. Личи и жлеб за масивен капак, който е затискан веро­ятно с греда, затъквана в окръглените легла от двете страни на входа. Именно в капака, залоствал обиталището отвътре, се пре­пъват допусканията за гробница или урнохранилище с погребални дарове, включително за олтар и обредни действия. Обърнат на север (350 м н.в.), входът също ги изключва – скалните домове за мъртъвци следват по правило посоките на слънцето. Не че пред­ положенията за скривалище или монашеска обител са непоклати­ми (стои се приведен, късо и тясно легло за нормално телосложе­ние, дупката в скалата се забелязва отдалече), но и дрънканиците, че поп Мартин е миткал насам, че наистина го е имало на този грешен свят, не издържат отникъде. Освен в преданията, преми­нали отдавна в легенди, а оттам и в иманярските записки. Там разказът тече плавно и благо, тече на тихо, топло, стъмнено. И както е угодно на разказвача. И всичко си е на мястото. И се при­ема без капка съмнение, в унес.

В тези описания поп Мартин е родом от Русенско, друг път от Смолянско, трети път от Еленско, Чипровско, Троянско, Никополско.

Веднъж реже къс по къс попадията си, поругана от търновския паша, втори път не я пипа, но кълца заради същото ту русенския, ту видинския, ту плевенския и кой ли не още валия.

Следващ път хвърля жена си с камък на шията в блато. Или я зазижда жива в пещера. Или я бута в Дунава от канара, заедно с па­шата, който я потурчил.

Уж има дъщеря поп Мартин, уж няма, уж има четири дъщери. Появява се и негов син, после още един.

И друга жена се явява, няма да е все изоставен я от алчната си, невярна и хубава попадия.

Някъде е куц, другаде не е.

Разпопва се в Русенския край, че и в Дряновския.

Но по-важно е, че мъсти наред и навсякъде, че мие с кръв своята и всяка друга поругана чест, че раздава гибел без пощада, без коле­бание, до забрава.

Не си е поплювал този епичен разбойник, грабейки и наказвай­ки стряскащо според сладкодумните повествования. Първо заро­вил крадливия Реджеб бей в злато до шия, за да му отсече главата, сетне похитил лихваря изедник Яко, като известил братята му, че ще им го върне срещу сто и четиридесет хиляди жълтици. В отго­вор Яковите близки изпратили сто души да заловят поп Мартин и шепата му авери. Но преди да се върнат с увесени носове, зловеща пратка стреснала братята. Тя съдържала безименния пръст на Яко, заедно с пръстена му и бележка златото да е на уреченото мяс­то без закъснение. Инак ще последва доставка с лявата му ръка до китката, след това и вързоп с главата му. Приготвили братята алтъни, каруци, коне, но се забавили с няколко часа. Предали все пак златото, но получили Яко, държащ в пакет отрязаната си длан…

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

89 − 88 =