„РЕКАТА НА СМЪРТТА” – РОМАН ЗА ЕДНО УЖАСНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НА КОМУНИЗМА И НА… ПАМЕТТА

 Писателят Димо Райков, който от няколко години живее постоянно в Париж, пристига в България за премиерата на новата си книга – „РЕКАТА НА СМЪРТТА или разказ за генезиса на една омраза“. Романът разкрива механизма на един особен вид престъпление на комунизма, който досега никой и никъде не е показвал.

Книгата е сензационна и е на път да предизвика сериозен обществен скандал.

 Димо Райков е един от най-харесваните и четени български автори. Освен в България, той стана много популярен и във френската столица, където живее заедно със семейството си. Там г-н Райков поддържа контакт не само с живеещите в Париж българи, но и със световноизвестни писатели като Марк Леви, Фредерик Бегбеде, Бернар Вербер, Стефан Хесел и др., които силно се надяват някой ден да прочетат книгите му на френски език.

Въпреки успехите си във Франция, Димо Райков и за миг не си е помислил да прекъсне връзката си с България. Това, което го връща, е любовта към родината, приятелите и многобройните му почитатели. Плод на силната връзка на Димо Райков с България е и най-новата му книга – „Реката на смъртта“.

 По време на престоя си в България Димо Райков ще се срещне с многобройните си почитатели в София, Пловдив, Русе, Стара Загора и Бургас. Ето и част от програмата му:

– „Реката на смъртта“ ще има официални премиери в градовете София и Пловдив.

– На 23 април – Международния ден на книгата и авторското право, Димо Райков ще бъде специален гост на официалното откриване на книжарница „Хермес“ в град Русе.

– Писателят ще раздава автографи и на многобройните си почитатели в Бургас и Стара Загора.

Всички тези прояви са част от Националната кампания „Походът на книгите“, в която се включват ИК„Хермес“ и книжарници „Хермес“.

За книгата

 Дъждовна нощ. Проехтяват изстрели… На метри от българско-турската граница, досами единия бряг на река Резовска, е разстреляно немско семейство…

Романът „Реката на смъртта“ разкрива механизма на един особен вид престъпление на комунизма, който досега никой и никъде не е показвал. Една потресаваща истина, която и днес старателно се прикрива.

А фактите, макар и непълни, са ужасяващи: стотици обикновени хора от бившия Източен блок, дръзнали да бягат на Запад и избрали да пресекат границата тук, вместо търсената свобода, са намерили смъртта си на граничната бразда. Заклеймени по тогавашните закони на соцсистемата като „врагове“ и „престъпници“…

Това е роман – вик срещу пречупването, срещу посегателството спрямо личния свят на човека, роман – разобличение на пагубните методи на едно общество, присвоило си в определен момент от историята правото да бъде съдник на човека, да го превръща в послушно винтче и да прекършва неговия изконен стремеж за полет към… Свободата!

„Реката на смъртта“ провокира усещането ни за памет – нещо, което толкова ни е нужно днес. И което всъщност все още ни поддържа човеци…

Откъс от „Реката на смъртта“

* * *

 И ето – сноповете лъчи осветиха един мъж.

Той излезе от папратта, вдигна ръце…

         – Внимавайте – извика командирът на групата. – Сигурен съм, че този не е сам. Опитва се да прикрие още някого! Пуснете кучето! Хайде, Балкан!

Да, наистина си личеше, че онзи има някаква скрита мисъл, защото бе изскочил жертвоготовно току пред граничарите, без предварително те да го бяха разкрили – войниците дори и не бяха тръгнали към мястото, където той се бе спотаил. И по всяка вероятност щяха да го подминат…

Кучето вече бе захапало ръката на беззащитния човек – ох, какви зъби имаше Балкан!

Оня се сви инстинктивно на кълбо, имайки сили само да прохърква.

– Оставете Балкан да го обработи – каза със злорадство в гласа командирът. – Нека хубаво да го нахапе, да помни друг път дали ще бяга, и то през нашата граница! А и ако има други, няма начин да не се появят…

         Меркадо гледаше зашеметен, сърцето му запърха, когато след минута-две около мъжа, сред гъстотата на папратта, излезе една жена, притиснала нещо като вързоп към себе си.

Е, сега вече Меркадо се сащиса.

По всяка вероятност това бе съпругата на мъжа, която не бе издържала на „танца“ на Балкан.

Меркадо захапа ръка, за да сподави вика си. 

Сащисани бяха и граничарите, дори и старите войници, личеше им по обърканите движения. Дори и кучето спря и погледна въпросително водача си.

Но изумлението вече достигна върха си, когато във вързопа всички разпознаха пеленаче, а и когато изведнъж от дълбоката растителност наоколо се показаха още три деца: момиче на около 15 години и още две момчета – едното едва се виждаше от папратта, може би беше на пет-шест, докато другото бе на около десет години.

Беше наистина ужасна картина.

От едната страна – граничарите, а от другата – нарушителите, диверсантите, тоест мъжът, или по-точно кървящата топка човешко месо, жената, двете момчета, момичето и… пеленачето…

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

17 − = 15