Егмонт България представя книга първа от трилогията „Фордж“ – „Сделка с дявола“ от Мегън Марч

Лъскавият костюм не може да прикрие истинската същност на Джерико Фордж. Един поглед ми бе достатъчен да разбера, че слуховете за него са верни. В онази вечер ме набеляза за следващата си жертва. Знаех, че не бива да залагам повече, отколкото мога да си позволя да загубя. Знаех, че не бива да залагам душата си. Но отчаянието надделя над разума.

Сега не ми остава друго, освен да сключа сделка с дявола.

ОТКЪС

Винаги се познава, когато в стаята влезе милиар-дер. Особено ако милиардерът си ти.Усещам десетки погледи върху себе си, докато пре-косявам пропитото със задушлив мирис на тропически парфюм казино „Ла Рейна де Ибиса“ – гордостта на Жан Филип. Всички знаят името ми. Знаят кой съм. Мислят си, че знаят всичко за мен, но грешат.Никой няма тази привилегия.Не знаят, че предпочитам да плавам с някой от кора-бите си в открито море, пред това да съм заобиколен от примигващи светлини и шумни ротативки.Те са тук да играят, а аз съм дошъл да… Представа си нямам защо. Наречете го любопитство. Или пък шесто чувство. Знам само, че не ми е никак приятно, когато някой се опитва да скрие нещо от мен. Например играта с високи залози довечера.

Даже когато не съм отседнал на острова си, който се намира на един хвърлей от Ибиса, Жан Филип задъл-жително ми изпраща покана за частните игри. Винагисе възползва от възможността да влее свежи пари в ка-зиното си. Защо тогава старият ми познайник пропус-на да ме покани на тази? Защото някой не желае да присъствам. Няма да ми е за пръв път да се появя някъде неканен. За радост, не ми дреме за желанията на останалите. Жан Филип не е глупав и добре знае, че рискува да загуби много повече от парите ми, ако умишлено укри-ва нещо от мен. Недоволството ми бе карало не един и двама да искат да са мъртви. Вратата на частната покер зала пред мен се затваря милиметър по милиметър. Щракне ли бравата, не се до-пускат повече играчи.Забързвам крачка и тълпата веднага отстъпва встра-ни. Подминавам ги, без да поглеждам лицата им. Пред-ставляват размазано петно от тъмни костюми и снеж-нобели ризи, прошарено тук-там от цветните рокли на жените и облеклата на по-дръзките мъже. Точно преди ивицата светлина от вратата съвсем да изчезне, Жан Филип ме забелязва. Затяга пръсти около дръжката, а черните му вежди се стрелват нагоре към посивелия перчем на челото му.Миг по-късно възвръща самообладанието си, изпра-вя рамене и прекрачва през открехнатата врата. Залепва широка усмивка на лицето си, сякаш се радва да види най-голямата риба, прекосявала някога прага на кази-ното му.

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

84 − = 83