sudilishteto_poster_1200ОТ ТОМАС АХЧИЯН

Навсякъде около нас всичко е тягостно. Подтиснати сме още от малки. След като пораснем, ни подтиска живота. На стари години ни подтиска факта, че вече не сме това, което сме били. И в крайна сметка се получава така, че винаги има нещо, което да ни подтиска. Дори да има добра новина, ние сме способни да я направим отрицателна. Именно на поредната тягостна история залага и най-новият български филм „Съдилището”.

Лентата разказва историята на Митьо (Асен Блатечки) и неговият син Васко (Ованес Торосян). След като е загубил всичко ценно в своя живот – съпругата си, работата си и доверието на сина си, Митьо е принуден да приеме опасна работа, а именно трафик на емигранти към България. Освен това Митьо трябва да признае свой грях от миналото и разбира се да плати неговата цена.

0034

Ако трябва да бъда честен, българското кино никога не ме е привличало. Може би много от хората, веднага биха си направили заключение, че това се дължи на актьорската игра, която е много коментирана в последно време. Не, не е заради нея, а защото сякаш винаги в българските филми (или в по-голямата част от тях) се представя изключително тежка и тягостна история, която може да депресира зрителя. В повечето случай и действието се развива бавно, което убива всякакво желание. Именно желанието всяка лента да е инспирирана от тежко събитие или да е прекалено наситена с житейски смисъл и опит, правят така, че зрителите да се отдръпват от тях. В „Съдилището” наблюдаваме същият проблем. Цялата история е изключително тягостна, защото всичко, което се случва в ленатата е с отрицателен знак. Това според мен тежи на зрителя.

Един от големите плюсове на лентата е факта, че „Съдилището” не изглежда като филм, който е сниман в България и е родно произовдство. Това за мен е една крачка пред останалите български ленти. Изключително добро операторско майсторство. Сюжета от своя страна е добър, но за съжаление много предвидим с изключение на няколко момента, които бяха наистина изненадващи и интересни. Въпреки своята тягостност, историята преминава леко по отношение на своето времетраене. Случващото се на екрана бързо се разплита пред зрителите, което от своя страна малко разтоварва историята.

0071

Актьорската игра във филма за мен бе изключителна. Сякаш на екрана се развива реана история, която просто е заснета, а не филм, в който участват актьори. Големи адмирации към Асен Блатеки, Ованес Торосян и Параскева Джукелова, Васил Василев – Зуека, които изнасят филма и го превръщат в гледаем. Смятам, че единственото нещо, което може да спомене като минус към тях (и независещо от тях) е тежкият драматизъм с който е нагърбен всеки един от образите им. Това пречи не само на лентата, но и на самите тях.

Интересното в лентата е, че се разглеждат чисто човешките взаимотношения между хората в различните ситуации. Реакциите им, човечността, добродушието и усещането на кого можеш да се довериш. Всичко това е представено по чудесен начин чрез една наистина много тежка история. Отношенията между баща и син са подплатени с толкова страдание и мъка, че човек не може да остане безучастен.

0096

Съдилището” е филм, който трябва да гледате и да прецените негови плюсове и минуси. Въпреки всичко той е една крачка в правилната посока за българското кино и определено би довел повече хора в кино салоните.  Въпреки тежката историята, която той разгръща пред зрителя, филма вълнува, което е най-важното. Щом стига до зрителя и успява да го развълнува то той е успешен. Лентата дава визуална възможност за преценка на това, което се случва след всяко взето решение и последиците, които можете да очакваме. Щом излезете от залата в главата Ви ще изплуват различни ситуации, варианти и начини за тяхното решение.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here