ИК БАРД представя „Убежище“ от Нора Робъртс

Всичко, което искате от неповторимата Нора Робъртс, е тук: съспенс, отмъщение и разбира се, романтика.“

Поп Шугър 

Семейно ранчо в Биг Сър и холивудска династия са сърцето на новия вълнуващ съспенс на Нора Робъртс.

Кейтлин Съливан е от холивудска фамилия и на десет е вече звезда. Но все още обича да си играе на криеница с братовчедите си… докато един ден изчезва по време на игра.

Кейт е умна и находчива и успява да се измъкне от ръцете на похитителите си. Тийнейджърът Дилън Купър е шокиран, когато открива израненото и ужасено момиченце в кухнята на семейното ранчо в Биг Сър. Но след като научава историята ѝ, семейството му ѝ осигурява убежище и утеха и се обажда веднага на близките ѝ.

Бедите на Кейт не приключват дотук. Открива предателство, което ще изпрати човек, на когото е вярвала, в затвора. Следват години в Ирландия, където е защитена, но в душата ѝ се надига безпокойство. Когато най-сетне се връща в Лос Анджелис с надеждата отново да се снима във филми и да преодолее травмата, тя не знае, че в нощта на отвличането са покълнали две семенца – на голяма любов и на непреодолимо желание за отмъщение.

ОТКЪС

Първа част

Изгубена невинност

В дъщерите е истината.

Дж. М. Бари

Малкото дете обича всички, всички са му

приятели и в него има много сладост –

докато не се случи нещо.

Фланъри О’Конър

1.

Биг Сър – 2001 г.

Когато Лиъм Съливан почина на деветдесет и две в съня си, в собственото си легло, за съпругата му, от шейсет и пет години до него, светът потъна в скръб.

Една икона си беше отишла.

Роден в малка колиба, сгушена сред зелените хълмове и поля близо до село Глендри в област Клер, той бе седмото и последно дете на Шеймъс и Айлиш Съливан. Познал глада през годините на нищета, той така и не забрави вкуса на приготвения от майка си хляб и маслен пудинг, нито тежката ѝ ръка, когато си го заслужаваше.

Беше изгубил чичо си и най-големия си брат в Първата световна война, сестра му бе починала преди осемнайсетия си рожден ден при раждането на второто си дете.

От ранна възраст бе опознал тежката работа – да оре земята, да стриже овцете и да коли агнета, да дои кравите и да издига каменни стени.

През целия си дълъг живот завинаги запомни вечерите, в които семейството му сядаше около огъня – мириса на торф, ангелския глас на майка си, когато запееше, как баща му ѝ се усмихваше, докато свиреше на цигулка.

И танците помнеше.

Като момче, понякога изкарваше по няколко пенита за песните си в пъба, докато местните надигаха халбите и обсъждаха работата на полето и политиката. Мощният му тенор насълзяваше очите на хората, гъвкавото му тяло и бързите, чевръсти крака повдигаха настроението, когато танцуваше.

Тогава мечтаеше за повече от това да оре полята и да дои кравите, много повече от пенитата, които събираше в малкия пъб в Глендри.

Малко след шестнайсетия си рожден ден, той напусна дома с няколко безценни монети в джоба. Когато корабът прекосяваше Атлантическия океан и се люшкаше неудържимо по време на буря, а въздухът миришеше на повръщано и страх, той благославяше желязното си здраве.

Всеки ден пишеше писма до дома и мечтаеше как ще ги пусне в края на пътуването. Поддържаше духа на останалите пътници с песни и танци.

Успя да размени няколко нетърпеливи целувки с момиче със светлоруса коса, Мери от Корк, която пътуваше за Бруклин, където щеше да работи като прислужница в богаташка къща.

Заедно с Мери стоеше на палубата в хладния свеж въздух, когато съзря великата дама, вдигнала високо факлата. Тогава си помисли, че животът му започва истински.

Толкова много цветове, шум и движение, толкова много хора струпани на едно място. Не беше само на един океан разстояние от фермата, където бе роден и израсъл, помисли си той. Беше цял един свят.

И този свят сега бе негов.

Трябваше да започне като чирак при брата на майка си, Майкъл Донахю, месар в Мийтпакинг Дистрикт. Посрещнаха го с радост, прегърнаха го, дадоха му стая, която делеше с двама от братовчедите си. За броени седмици той намрази звуците и миризмите на работата, която му даваше прехрана.

И тук мечтаеше за повече.

Откри това още първия път, когато похарчи с труд изкараните си пари за билети в киното, където заведе Мери със светлорусата коса. Там видя магията на белия екран, светове, различни от онова, което познаваше, светове, в които бе събрано всичко, което човек можеше да иска.

Там звуците от трионите за кости, трясъците на сатърите не съществуваха. Дори красивата Мери изчезна, докато той бе завладян от екрана и света, който той представяше.

Красивите жени, мъжете герои, драмата, радостта. Когато филмът свърши, видя светналите лица на публиката, сълзите, смеха, чу аплодисментите.

Това, помисли си той, беше храна за гладния стомах, одеяло в студа, светлина за смазаната душа.

След по-малко от година в Ню Йорк, той напусна града и се отправи на запад.

Работеше на различни места в страната, пътуваше от град на град – очарован, поразен от размерите, от различните гледки и сезони. Спеше в поля, в обори, в хамбари, където бе спазарил престоя си.

Веднъж дори прекара нощта в затвора след въргал на място, наречено Уичита.

Научи се да се вози на влакове, да избягва полицията – и както щеше да си спомня в безброй интервюта по-късно – преживя незабравимо приключение.

Когато, след почти две години пътешествие, видя огромния бял надпис ХОЛИВУДЛЕНД, се зарече, че тук ще намери слава и богатство.

Живееше благодарение на добре премислени решения, на гласа си и силния си гръб. С остроумие си проправяше път, обичаше да пее докато работи. Изпълняваше сцените, които гледаше, упражняваше различни акценти, които бе чувал по време на пътуването си от изток на запад.

Филмите с говор промениха всичко, така че сега трябваше да се строят декори с добра акустика. Повечето от актьорите, на които се беше възхищавал в нямото кино, имаха или остри, стържещи гласове, или мънкаха, затова звездите им угаснаха.

Късметът го споходи, когато един режисьор случайно го чу да пее, докато работи – точно звученето, с което звездата от немите филми трябваше да ухажва дамата си в една музикална сцена.

Трябваше само да отиде на правилното място в подходящото време, за да стане търсеният глас.

Лицето му не се появи на екрана, но гласът му плени публиката. Отвори вратата.

Беше статист с незначителна роля, когато каза първата си реплика.

Строеше основа, надграждаше я и я укрепваше с работа, талант и безмерната енергия на семейство Съливан.

Той, фермерчето от Клер, вече имаше агент, договор и започна през Златния век на Холивуд кариера, която щеше да продължи десетилетия.

Запозна се с наперената, популярна Роузмари Райън, когато заедно участваха в мюзикъл – първия от пет филма, които щяха да снимат заедно. Студиото подаваше клюки на вестниците за романса им, но всичко това бе ненужно.

Двамата се ожениха по-малко от година след първата им среща. Меденият им месец беше в Ирландия – да посетят семейството, както и нейното в Майо.

Построиха си величествен дом в Бевърли Хилс, роди им се син, след това дъщеря.

Купиха земя в Биг Сър, защото, също както романса им, това място бе любов от пръв поглед. Нарекоха къщата, която си построиха там, с изглед към морето, Съливанс Рест.

Синът им доказа, че е наследил таланта на Съливан и Райън и звездата на Хю изгря още докато беше дете. Дъщеря им, Морийн, предпочете Ню Йорк и Бродуей.

Хю ги дари с първото внуче преди съпругата му, голямата му любов, да загине в самолетна катастрофа на връщане от снимки в Монтана.

Ейдън, внукът на Лиъм и Роузмари, както вече бе традиция в семейство Съливан, откри голямата си любов в копринената руса красота на Шарлът Дюпон, ожени се на бляскава церемония (ексклузивни снимки публикуваха в списание „Пийпъл“) и купи огромна къща за съпругата си на Холмби Хилс. И дари Лиъм с правнучка.

Кейтлин Райън Съливан стана любимката на Холивуд още с дебюта си на двайсет и един месеца, когато изпълни ролята на хитро прощъпалниче, което събира двойки в „Ще ги направи ли татко три?“.

Според повечето ревюта малката Кейт бе засенчила двамата изпълнители на главни роли (в едната бе майка ѝ).

Това можеше да бъде последният ѝ досег с детската звездна слава, но прадядо ѝ ѝ повери, когато беше на шест, ролята на свободолюбивата Мери Кейт в „Мечтата на Донован“. Тя снима три месеца в Ирландия, заедно с баща си, дядо си, прадядо си и прабаба си.

Казваше репликите си със западняшки акцент, сякаш бе родена там.

Филмът, който пожъна огромен успех сред критици и зрители, щеше да бъде последният на Лиъм. В едно от редките интервюта, които даваше в края на живота си, седнал под цъфнала слива на фона на Тихия океан, той сподели, също като Донован, че е видял как мечтата му се е сбъднала. Беше създал прекрасен филм с жената, която бе обичал шест десетилетия, с техните момчета Хю и Ейдън и ярката звездица, внучката му Кейт.

Филмите, каза той, го бяха дарили с най-голямото приключение, така че този бе чудесната тапа за джина в бутилката на живота му.

В един студен февруарски следобед, три седмици след смъртта му, вдовицата му, семейството и много от приятелите му се събраха в имението в Биг Сър, за да – както настоя Роузмари – почетат един добре изживян живот.

Официалното погребение беше в Ел Ей, присъстваха известни личности, имаше речи, но щяха да си спомнят и радостта, с която бе дарил всички.

Имаше също сълзи, но и много музика и смях. Деца играеха и вън, и вътре. Имаше добра храна, уиски и вино.

Роузмари, с коса бяла като снега, който покриваше върховете на Санта Лусия, посрещна деня пред високата каменна камина в гостната. Там най-добре можеше да наблюдава децата.

Пое ръката на сина си, когато Хю седна до нея.

– Дали няма да си помислиш, че съм луда старица, ако ти кажа, че все още го усещам, сякаш е седнал до мен?

– Как бих могъл, след като и аз го усещам?

Тя се обърна към него, красива въпреки годините, с бяла коса, подстригана в къса модна прическа, с яркозелените очи, готови да се засмеят.

– Сестра ти би казала, че и двамата сме луди. Как е възможно да съм създала толкова практично дете като Морийн?

Тя взе чашата чай, която той ѝ подаде, и изви вежди.

– Има ли вътре уиски?

– Познавам добре майка си.

– Така е, момчето ми, но съвсем не знаеш всичко.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here