„Фолклорът на Света на Диска” – наръчник за любимата на поколения поредица на легендарния Тери Пратчет – се появява по българските книжарници, за да ни поведе по следите на познатите и непознатите вярвания и обичаи.

Пътешествие из дълбините на митовете и легендите – не само в Света на Диска, но и на Земята – се появява по книжарниците в новото издание „Фоклорът на Света на Диска” (ИК „Сиела”) от любимия на поколения Тери Пратчет. Сред тълпите черните котки, феи и духове, познатите поверия и старите детски песнички, верни сподвижници са обичайната доза абсурден хумор и невъзможни приключения.

Има неща, които „всеки ги знае”. Сещате се – защо не трябва да се минава под стълба или защо черните котки носят нещастие. Само дето едно от нещата, които можем да кажем със сигурност за фолклора, е, че тия неща, дето всеки ги знае… ами, всъщност не ги знаят много хора. А поредицата за Света на Диска, която в много случаи заема от фолклора и митологията и пътьом ги върти, суче и оплита, трябва да е най-наблъсканата с обяснителни бележки съвременна книжна поредица, която съществува.

Разбира се, ние знаем от цяла вечност, че колибата на Баба Яга подтичва на кокоши крака сред руската тундра, че крал Артур спи в пещера някъде дълбоко под земята в Англия, че вампирите пият кръв и изпитват необяснимо влечение към това да се преобразяват в прилепи. Знаем го с твърдо убеждение, което не може и с пръст да се помести. На някаква частица от нас винаги ѝ се иска светът да бъде място, където въпреки служителите по планирането, директивите на ЕС и полицаите, един камък може пък и да може да танцува. Някъде там се ражда фолклорът – мястото, където камъните танцуват.

Странно ли е тогава, че когато се гмурнем в Света на Диска, веднага се усещаме у дома? Та кой себеуважаващ се човек няма да познае дракон, като го срещне на улицата! Понякога връзките са очевидни, понякога не ги разпознаваме веднага. Просто усещаме, че сме ги срещали преди, и си блъскаме главите седмици наред, за да разберем къде.

Неповторимият сър Тери Пратчет с помощта на експерта по фолклор Джаклин Симпсън повежда феновете си на главозамайващо пътуване в заешката дупка на митовете и легендите – не само в Света на Диска, но и в нашия собствен.

Сър Тери Пратчет е не само един от най-продаваните съвременни автори в цял свят, но и сред най-обичаните имена във фентъзи жанра на всички времена. С пословичното си чувство за хумор и способност да смесва фантазия с абсурдния буквализъм на нашата собствена действителност, Тери Пратчет създава всеобхватния Свят на Диска, любим на читатели от всички възрасти. Автор на над 100 романа, Тери Пратчет е носител на десетки награди и е приет за един от основоположниците на фентъзи жанра.

Из „Фолклорът на Света на Диска”

Тери Пратчет

ДАГОН

Много древен, тайнствен и вероятно неприятен бог, на когото се вяр­ва, че някога са се кланяли сред калните равнини, върху които по-късно бил построен град Анкх-Морпорк. Поне нещо се случи не тъй отдавна, когато покойният господин Хонг отвори дюкян за риба за вкъщи на мястото на стар храм на улица Дагон по пълнолуние – или по време на лунно затъмнение, разправят някои. Всеки е чувал за това, в общи линии, обаче никой не казва какво точно се е случило…

Традициите на Земята са по-запазени. Оказва се, че на Дагон първоначално са се кланяли преди около четири хиляди години филистимците и финикийците в Близкия изток; съществуват него­ви храмове в Газа и други крайбрежни градове. Според Библията (Първа книга Царства, гл. 5) статуята му е стояла във величествения храм в Ашдод, но когато плененият еврейски кивот бил донесен в този храм, статуята се строполила на земята, а главата и ръцете ѝ се отчупили.

Сред учените съществува спор как е изглеждал той и на какво е бил бог. По-старото поколение смяташе, че името му идва от думата за „риба“ и че трябва да е бил бог на рибите, с форма на „русалец“ – човек до кръста и оттам надолу риба. Повечето поети и окултисти са съгласни. По-скорошни учени казват: не, името идва от една дума за „зърно“ и той е бог на земеделието (не се изисква рибя опашка). Про­блемът би могъл да се реши лесно, ако някой можеше да изнамери не­гов стар храм, да спретне хлебарница в единия му ъгъл и заведенийце за риба и пържени картофи в другия и да види какво ще стане.

Един писател, който няма никакви съмнения по въпроса, е амери­канецът Х. Ф. Лъвкрафт, чийто зловещо възприемчив ум лови много­бройни странни влияния от световете на богове и демони, та чак и от ужасяващите Тъмнични измерения. През 1917 година той публикува един разказ, „Дагон“, в който мъж, претърпял корабокрушение, дос­тига незнайна кална и скалиста земя, издигнала се наскоро от дъното на океана. Там има странни сгради с отблъскващи украси. После той вижда от дълбините на бездната да се издига огромно и гнусно чудо­вище с люспести ръце, ципести длани и стъпала, с шокиращо широки и отпуснати устни и изпъкнали изцъклени очи. Макар и да успява да избяга, продължава да го преследва мисълта за грамадни безименни чудовища, които пълзят и газят по дъното на океана до деня, когато ще дойдат да унищожат човечеството.

Някога издирих един прочут етнолог и го развеселих със странни въпроси относно древната филистимска легенда за Дагон, бога риба; но след като бързо се усетих, че той е безнадеждно конвенционален, не настоях със запитванията си.

Това може и да е важно, тъй като в Света на Диска съществуват силни подозрения, че Дагон има някаква връзка с потъналата земя Лешп, която от време на време се надига на повърхността на Кръгло­то море, както е описано в „Шовинист“. На Лешп има фрагменти от сгради с притеснително нечовешки вид, злокобна атмосфера и изоби­лие от хубавки мозайки, изобразяващи калмари и октоподи. В крайна сметка изглежда вероятно, че Дагон всъщност е една от Тварите от Тъмничните измерения, която все още се спотайва на Диска, също като Бел-Шамхарот (виж по-надолу).

ПРОВИДЕНИЕТО

Това вероятно е богът, от когото човеците най-много се страхуват и най-много мразят. Той е пословично строг и неумолим. Някои зем­ни поети твърдят, че е сляп, но това е далеч от истината – всеки, взрял се в тъмните му бездънни очи, ще види, че те са дупки, отварящи се към чернотата на безкрайна нощ. Той обича хазарта и шаха, най-вече защото когато играе, търкалянето на заровете винаги е предопреде­лено и от неговата страна на дъската винаги има две царици – освен ако, разбира се, вечната му съперница Дамата няма пръст в играта, в който случай съществува шанс едно на милион някой да измами Провидението.

В митологиите на Земята Провидението понякога се въплъщава в три старици, Орисниците – три, защото тройката символизира могъ­ществото. По-често обаче той остава абстрактна фигура.

БОГОВЕТЕ НА ДЖЕЛИБЕЙБИ

В речното царство Джелибейби националната религия се трупа, ферментира и клокочи от седем хиляди години насам, през което вре­ме никой никога не е изхвърлял бог, защото може някога и да потрябва. В резултат на това боговете са толкова многобройни, че не могат да се изброят. Може да се започне, като споменем Скраб, Тласкача на Сферата на Слънцето; Тррп, Колесничаря на Слънцето; Джехт – Кормчията на Слънчевото кълбо; Вут – Песоглавия бог на Вечерта; Бану – Козоглавия бог на Козлите; Кет – Ибисоглавия бог на Право­съдието; Хат – Лешоглавия бог на Неочакваните гости; Баст – Кот­коглавата богиня на Нещата, Оставени на Прага или под Леглото… От което вече проличават две неща: те просто обичат да си играйкат със странни физиономии, и повечето от тях смятат, че страшно добре си вършат работата. Освен това си падат и кавгаджии:

Чудовищен плясък дойде от реката. Тзат, Змиеглавия бог на Го­рен Джел изплува на повърхността и отправи мрачен поглед към събралите се жреци. Тогава Фхез, Крокодилоглавия бог на Долен Джел, се издигна до него и направи божествен опит да му отха­пе главата. Двамата богове се потопиха, издигайки колона водни пръски и малка приливна вълна…

„Пирамиди“

Тук съществуват забележително близки и несъмнено напълно случайни прилики с пантеона на Древния Египет, където много от божествата са с глави на животни или птици и където е било напълно възможно неколцина от тях да бъдат удостоени с една и съща важна функция. По този начин Амон, Атон, Атум, Птах и Ра до един са обя­вени за творци на света и всички без Птах освен това са и богове на слънцето. Това като че не е предизвиквало никакви свади – нито между самите богове, нито сред жреците им. В Египет, също както в Джелибейби, жреците, подобно на авангардните физици, са приема­ли за даденост, че две взаимно несъвместими твърдения при все това могат да бъдат поотделно верни и че във всеки случай действително важното е ритуалите да се изпълняват правилно.

Царете на Джелибейби, наричани също и фараони, са смятани за богове още приживе – божественото в душите им идва от слънцето под формата на птица (чайка в случая с Тепикамон XXVII). Царете притежават способността (и имат задължението) да карат слънцето да изгрява всяка сутрин и реката Джел да наводнява земята, когато му дойде времето. Вършат го чрез изпълняването на ежедневни ритуали, както традицията повелява. Може да възникват и дребни свръхестест­вени явления – реките текват по-силно, когато край тях преминава фараон, трева и царевица никнат в стъпките му и тъй нататък. На Земята египетските фараони са притежавали подобни способности и са носели подобни отговорности.

Трябва да се каже, че египетският пантеон се вписва плътно в начина на мислене на Света на Диска, само с някои промени на имена тук-там. В един момент авторът на „Пирамиди“ заяви: „Купих поло­вин рафт книги за Древния Египет и след време реших да си измис­лям, защото като се задълбаеш в подробностите, онова, истинското, се оказа просто прекалено шантаво.“

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here