ИК БАРД представя „Цветът на дулото“ от Марк Грейни

По следите на най-смъртоносния убиец на света – Сивия… 

След пет години криене Корт Джентри се завръща отново на работа за ЦРУ. Но започва да съжалява, когато двама китайски агенти се опитват да го отстранят в Хонконг… Защо са толкова нервни?!

Ловът за отговори отвежда Корт в няколко страни от Югоизточна Азия и го среща със стария му приятел Доналд Фицрой, който е държан от китайците като заложник. Фицрой е бил нает от тях да открие Фан Джиян, бивш служител в свръхсекретен отдел, който се занимава с търсене на уязвимости в секретните китайски компютърни мрежи. Но изглежда, Фан знае прекалено много, защото китайците искат да го убият.

Само че руснаците също са надушили за Фан и изпращат специален екип, който да го похити.

Високооктанов трилър, в който Сивия влиза в свирепа схватка с китайските служби, руски главорези и виетнамски бандити, които премахват всичко, което им пречи.

ОТКЪС

1.

Хонконг:

Специален административен район

на Китайската народна република

10 дни по-късно

Блестящият корпус на самолета бизнескласа изскочи по низходяща траектория от сивите облаци на пет километра западно от писта 07-Лява. Колесникът му се отвори и към него се насочи бинокъл, който проследи захождането му над водата

– Винаги съм искал да убия агент на ЦРУ. Със собствените си ръце. Мечтая за деня, когато ще обхвана гърлото му с пръстите си, ще изцедя живота от него и ще гледам как очите му се изцъклят и погледът в тях изстива.

Коментарът беше на мандарин и беше направен не от мъжа с бинокъла, а от стоящия отляво негов партньор. И двамата се намираха на покрива на странична на летището сграда и полагаха максимални усилия да игнорират задушаващата утринна жега. Мъжът с бинокъла освен това се мъчеше да игнорира и колегата си и се беше съсредоточил върху приближаващия самолет.

Той отговори също на мандарин:

– „Фалкон Дасу“… възможно е да е модел „Седем Х“. Мисля, че ни трябва точно този.

– Можеш ли да прочетеш бордния му номер?

– Не… още е твърде далече.

– Да убиеш агент на ЦРУ няма да прилича по нищо на онзи, когото удуших в понеделник. Сигурен съм, че онези от ЦРУ имат истински мускули на врата. И той ще се бори за живота си.

С приглушена въздишка мъжът с бинокъла попита:

– Защо говориш по този начин, Тао?

– Защото ако от този самолет слязат хора, съм сигурен, че Контрол ще ни нареди да ги ликвидираме. Ти какво мислиш?

– Мисля, че си побъркан почти колкото Контрол.

Мъжът с бинокъла „Пентакс“ продължи да следи самолета, който кацна и забави, за да рулира по пистата. Сега вече можеше да провери бордния номер, който лесно се четеше през увеличаващия 10-кратно бинокъл.

– Имаме съвпадение.

– Добре.

И двамата с облекчение се увериха, че разузнавателната сводка за пристигането на самолета се бе оказала точна. Самолетът от Америка бе кацнал точно по разписание, а това означаваше, че няма да се пържат на нажежения покрив цял ден.

Докато мъжът с бинокъла продължаваше да наблюдава съсредоточено, самолетът рулира до рампата на митницата, а после по пистата пред Центъра за бизнесавиация на Хонконг – базов оператор на авиационна техника, предпочитан от частните самолети на елитните компании, посещаващи града. Двамата китайци приклекнаха, за да намалят вероятността да бъдат забелязани през някой илюминатор на самолета. Не очакваха това да се случи, защото правеха това непрекъснато и бяха уверени в уменията си, но днешната мишена се предполагаше, че е експерт в разпознаване на проследяването и предприемането на мерки за противодействие на наблюдението.

Като служители на разузнаването в китайското Министерство на държавната сигурност (МДС), Уан Пин Ли и Тао Ман Ко по закон не можеха да работят тук, без да уведомят властите на Специалния административен район на Китайската народна република. Континентът имаше свои правила, а Хонконг – официално казано – следваше различен набор от правила по отношение на въпросите на сигурността. Само че тези мъже бяха шпиони, а шпионите рядко спазват правила; тези двамата ги спазваха още по-рядко, понеже не бяха само шпиони.

Тяхната официална мисия в Хонконг, причината, поради която Тао, Уан и две дузини като тях се намираха тук, на първо място предполагаше да не се представят на местните власти. Тя бяха призраци, дим.

Бяха убийци.

На Уан не му допадаше елементарността на тазсутрешната им задача, но той разбираше ситуацията. От време на време на международното летище на Хонконг кацаха самолети, използвани от фирми паравани на ЦРУ, но не и този конкретен самолет, което бе причината той да бъде проверен от именно тези двама агенти. Това означаваше загърбване на другите им задачи, но заповедите си бяха заповеди, а на тях бе заповядано да са тук и сега. За тяхно нещастие се бяха оказали единствените двама достатъчно наблизо, за да реагират на искането на МДС. В действителност истинската им работа бе за Министерството на отбраната (МО) и по-специално мокри поръчки за експерти, и ако се окажеше, че установяването на самоличностите на пасажерите на някакъв „Фалкон“ е отнело повече от два часа, техният водещ офицер в МО щеше да разбере, че не се занимават с преките си задължения, и щеше да ги „напрегне“ каквито и да бяха заповедите от Пекин.

Защото, според тези двамата, водещият им офицер в МО беше луд и състоянието му се влошаваше прогресивно.

Уан и Тао бяха извадили фотоапаратите си с телескопични обективи. Основният люк на самолета се отвори и пред него спря черен мерцедес S класа. Отвори се задната врата от другата страна на колата и двамата агенти насочиха обективите си натам, очаквайки от мерцедеса да слезе пасажер. Случи се обаче обратното – носещ сам багажа си мъж изтича бързо надолу по стълбата и се скри зад тонираното стъкло на мерцедеса.

– Мамка му…! Успя ли да го хванеш? – прошепна Уан.

– Не съм фотограф. Ако обаче имах снайперската пушка, вече щеше да е мъртъв.

– Не те попитах това.

– Бях се фокусирал върху задната врата на мерцедеса. Мислех, че оттам ще слезе някой. Ти…?

– Сега ще проверя… – Уан прегледа записаните изображения. – Нямам ясен образ на лицето му… заслони го от слънцето с ръка. Но… тъмнокос, с брада, сив костюм, слънчеви очила. Със сигурност западняк. Златна венчална халка на лявата ръка. Куфарче на колелца и раница.

– Който и да е, до залез-слънце ще е мъртъв.

Уан прибра фотоапарата в раницата си.

– Виж… спри вече с това. Да се качваме в колата.

– Тази услуга с лимузини е с геопроследяване. Можем да виждаме движенията на всяка тяхна кола на лаптопа ми. Така че където и да отиде мерцедесът, ние ще го знаем.

– Ами ако той слезе някъде по маршрута?

Двамата мълчаливо тръгнаха към стълбата. Костюмите им бяха залепнали от пот към телата им. Тао попита:

– И защо ще го прави?

– Защото е от ЦРУ и е трениран да противодейства на евентуално проследяване.

Тао се засрами, че не бе обмислил всички аспекти, преди да говори. Компенсира смущението си, като успя да стигне първи до спускащата се от покрива стълба и пак пръв да слезе до черната „Тойота Аурион“ – произведена в Австралия кола, която напълно се вписваше в трафика на близо осеммилионния град.

Тао седна зад волана и се залепиха зад черния мерцедес, когато той излезе през портала на Центъра за бизнесавиация на Хонконг и се включи в натоварения утринен трафик по „Чек Лап Кок“.

Докато шофираше, Тао каза:

– Полковник Дай ще разбере, че се занимаваме със следене на някакъв тип, който няма нищо общо със задачата ни към МО, и ще ни нареди да го ликвидираме. Или ще си го изкара на нас, като за наказание ни възлага гадни задачи. Американците имат поговорка… – и той премина на английски, защото и двамата го владееха добре: – „Лайната се стичат надолу“.

Уан вдиша дълбоко през носа си.

– Това не е поговорка, а физика. – След това продължи: – Ако изобщо реши да предприеме нещо, полковник Дай ще ни възложи да го посмачкаме, да го разпитаме и да го изплашим, така че да напусне града. Не вярвам да стигнем до смъртоносни действия.

При тези думи Тао отмести поглед от пътя и погледна партньора си.

– Не съм съгласен. Дай ще ни нареди да убием този човек на границата, както нареди на Су и Лин да убият двамата от Триадите в Сек Кон. Охранителите на Фан Джиян бяха екзекутирани в деня след бягството му в Шенжен и това стана пак по заповед на Дай. Трябва да признаеш, че полковникът се е настървил. Пак казвам, че Дай ще ни заповяда да ликвидираме този тип от ЦРУ, да изхвърлим трупа му в залива и да излъжем Пекин какво сме направили. – Тао подсмръкна. – Дай е луд.

– Да, направо е обезумял – съгласи се Уан. – Но мъртъв агент на ЦРУ в Хонконг само ще усложни работата му, вместо да я улесни.

Тао обаче отказа да бъде разубеден:

– Ще я усложни за нас. Не и за него. Освен това на полковник Дай не му пука. Пекин му е дал свобода на действие, така че онзи в мерцедеса ще е мъртъв преди полунощ. Напоследък Дай не спазва никакви правила в Хонконг. – Изсумтя и добави: –До края на тази операция улиците на този град ще станат реки от кръв.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

9 + 1 =