„Ледената принцеса“ (превод: Неда Димова-Бренстрьом, цена 15 лв., 352 стр.) ни въвежда в смразяващо разследване, което ще изкара на повърхността грижливо погребани тайни.  

„Ледената принцеса“ е многопластов, завладяващ роман и всеки читател, съблазнен от корицата и анотацията, ще бъде щедро възнаграден за избора си.

Продадени са над 7 милиона копия до момента!

За първи път романът е издаден в Швеция през 2003 г. Предизвиква фурор. В резултат днес права върху книгите на Камила държат компании в над 30 страни по света. Франция и Испания са сред последните държави, омагьосани от артистичния дар на Лекберк.

 Действието се развива в малко шведско градче през мъртъв сезон – тишина, повечето къщи са пусти. Авторката създава мразовита атмосфера, мълчанието генерира съспенс. След внезапната смърт на родителите си 35-годишната писателка Ерика Фалк се завръща в родния си град, за да намери приятелката си от детинство бездиханна. Казусът я въвлича в мрежа от лъжи, измами и потулени тайни. В началото неохотно, впоследствие с растящо любопитство Ерика се впуска в разплитане на кълбо от детайли, за да установи кой има интерес истината да не бъде осветлена…

 Отзиви за романа:

 „Лекберг изкусно ни внушава, че страховитите тайни никога не остават такива докрай, че мълчанието може да убие човешката душа.“ Пъблишърс Уикли

„Този роман спира дъха и стопля сърцето – налице е висока класа скандинавска литература.“ Вал МакДермид

„Сюжетът е просто великолепен, стилът е Агата Кристи. Целият ансамбъл от персонажи е ярък и автентичен. Това е книга, която не можете да оставите.“ Биргита Алениус, Сала Алеханда

„Със своя дебют Лекберг е повече от добре дошла в редиците на скандинавските писатели, превеждани на английски език. „Ледената принцеса“ прави разрез на отношенията в едно изолирано миниобщество, при това с психологическа проницателност и фини емоционални нюанси.“ Питър Робинсън

„Хладен, измамлив, прозрачно чист роман – като средата, в която се развива действието.“ Литъръри Ревю

За Камила Лекберг- кралицата на ефектния криминален сюжет:

 Камила Лекберг е само на 29 г., когато излиза дебютната й книга – „Ледената принцеса“. Три години по-късно вече валят награди, а романите й оглавяват класациите за бестселъри в Швеция. Мечтата й винаги е била да пише детективски истории. „Експлоатира“ родния си град в Швеция като сцена на всички убийства в романите си. Повечето от персонажите й са фикция, други имат своите прототипи в живота.

 Тя дава воля на въображението си за криминални мистерии още като дете – те я пленяват, защото контрастират с безметежните години, прекарани в родния й дом. Но писането остава мечта – по-късно се записва в Университета за икономика и търговско право в Гьотеборг. След дипломирането заминава за Стокхолм, там работи няколко години като продуктов мениджър в телекомуникационна компания. За една Коледа нейните близки й устройват включване в учебен курс по писане на криминални новели. Така започва приказката на Камила. „Ледената принцеса“ получава зелена светлина, докато писателката е в болницата – по това време се ражда синът й Уил. Шеметният успех на дебютния роман отприщва нови идеи, сюжети и възторзи – публиката посреща горещо „Проповедникът“ през 2004 г., „Каменоделецът“ през 2005 г., „Въртоглавият“ през 2006 г. Камила Лекберг става неудържима. Критиката непрестанно акламира творчеството й. През 2006 г. печели литературната награда Фолкет, а през есента на 2007 г. реализира още една голяма своя мечта – първите й две книги са екранизирани.

Ето какво споделя Камила Лекберг за себе си в интернет страницата си и във фейсбук:

Занятие: писател

Рождена дата: 30 август, 1974

Семейство: три деца и годеник

Мечта: да пиша през остатъка от живота си

В друг живот бих била: главен готвач

Таен талант: правя най-вкусното ризото на този свят…

Най-сериозен недостатък: много ме бива да се мотая!

Наслаждавам се на: чаша червено вино и малко черен шоколад

Очаквам с нетърпение: новите епизоди на „Следващият топ модел на Америкаl“

Обичам да танцувам на: „I will survive“.

Какво ме кара да се смея: романтичните комедии и щурите неща, които изричат децата понякога!

Какво ме кара да плача: почти всичко, цивря като бебе!

Какво чета: 80% от книгите, които чета, са криминални. Погълнах почти всичко на Агата Кристи до 12-тата си година. Обичам комиксите и саги за викингите!

Когато журналистите се интересуват не са ли озадачени хората от родния й град, че ги „убива“ така хладнокръвно в романите си, тя отговаря така:

„Питала съм се, разбира се, колко от местните жители мога да си позволя да „залича“ преди да пострада правдоподобността на историите ми, но скоро направих следната калкулация – при хиляда души население и средно две убийства на книга, мога да напиша около 500 книги преди да се лиша от прототипи на героите си“.

http://www.camillalackberg.com

http://www.facebook.com/camillalackberg

http://twitter.com/#!/camillalackberg

 

ОТКЪС ОТ „ЛЕДЕНАТА КРАЛИЦА“

Не можеше да се каже, че Ейлерт Берг е щастлив човек. Дишаше тежко, на пресекулки, а дъхът му веднага се пре­връщаше в бяла пара. Но не влошеното му здраве бе най-големият му проблем.

През младостта им Свеа беше толкова красива, че той едва дочака първата им брачна нощ. Тогава му изглеждаше нежна, мила и срамежлива, но истинската ѝ същност лъсна след няколко кратки мига на младежка страст. И вече пет десетилетия го държеше здраво, под чехъл. Ейлерт обаче си имаше тайна. За първи път сега, на стари години, можеше да си открадне малко свобода и нямаше никакво намерение да изпусне този шанс.

Цял живот се бе скъсвал от работа, но парите от рибо­лова му стигаха колкото да изхрани Свеа и децата. Сега, като пенсионер, разполагаше с още по-малко. Без стабилен доход не можеше и да започне нещо наново, сам. Тази ра­бота му падна от небето, а на всичкото отгоре се оказа и смехотворно лека. Но щом някой беше готов да плаща тол­кова много само за няколко часа работа седмично, това си бе негов проблем. Той не се оплакваше. Пачката банкноти в дървения сандък зад купчината компост в градината бе нараснала значително само за една година и скоро щеше да може да се отправи към по-топли географски ширини.

Спря насред стръмния баир, за да си поеме дъх, и раз­три скованите си от ревматизъм ръце. Испания или може би Гърция щяха да стопят леда в душата му. Оставаха му не повече от десет години и възнамеряваше да ги изживее по най-добрия начин. Дяволите да я вземат старата кучка.

Само по време на тези ежедневни разходки сутрин има­ше малко спокойствие, пък и движението му се отразява­ше добре. Винаги минаваше по един и същи път, а хората, които познаваха навиците му, често излизаха навън, за да си поприказват с него. Най-голямо доволствие изпитваше от разговорите с красивата млада жена от къщата на върха на хълма край училище „Хокебакенскулан“. Тя идваше тук само през уикендите, винаги сама, но обичаше да си говори с него за нещата от живота. Освен това се интересуваше от историята на Фелбака, тема на разговор, която му бе осо­бено близка. Госпожица Александра. Снагата ѝ бе радост за окото. Хубостта ѝ не можеше да му убегне, макар да бе стар. Вярно че се носеха клюки по неин адрес, ала кой ли имаше време да слуша глупавите женски приказки.

Преди няколко години го бе попитала дали не би искал да наглежда къщата ѝ, така и така минава оттук всеки петък. Постройката бе доста стара, котелът и тръбите на парното създаваха проблеми. Госпожица Александра не искаше да стои на студено през уикендите. Щеше да му даде ключ, за да проверява дали всичко е наред. През последно време в квартала бяха станали няколко влизания с взлом, така че трябваше да следи и за щети по прозорците и вратите.

Задълженията му не бяха особено тежки, а на края на всеки месец в пощенската кутия намираше плик с името си със значителна сума пари. Пък и му харесваше да се чув­ства полезен. Не е лесно да стоиш без работа, след като си се трудил цял живот.

Градинската порта се беше поизметнала и трудно се отваряше. Снегът не бе разчистен и той се зачуди дали да не помоли някое от момчетата да ѝ помогне. Това не беше женска работа.

Извади ключа, като внимаваше да не го изпусне в дълбо­ката пряспа. Ако му се наложеше да падне на колене, за да го търси, никога нямаше да успее да се изправи. Стълбите на верандата бяха заледени и хлъзгави, така че се видя при­нуден да се подпре на парапета. Точно щеше да пъхне клю­ча в ключалката, когато забеляза, че вратата е открехната. Бутна я озадачен и влезе в коридора.

– Ехо, има ли някой вкъщи?

Може би днес е дошла по-рано? Никой не му отговори. Ейлерт видя как от устата му излиза пара и изведнъж осъз­на, че къщата е ледено студена. Не знаеше какво да прави. Нещо не беше наред, но не му се вярваше причината да е само в повредения котел.

Обиколи стаите. Всичко си беше на мястото. Къщата бе чиста и подредена като всякога. Телевизорът и видеото също бяха там. След като огледа целия първи етаж, Ейлерт се качи на втория. Стълбата беше стръмна и трябваше да се държи за парапета. Първо влезе в спалнята. Личеше си, че тук е пипала женска ръка, но същевременно бе също толко­ва скромно и подредено като цялата къща. До оправеното легло имаше пътна чанта. Не беше разопакована. Изведнъж се почувства глупаво. Може би е дошла по-рано, открила е, че котелът е развален, и е тръгнала да търси майстор да го поправи. Но този сценарий му се струваше малко вероя­тен. Нещо не бе наред. Усещаше го с цялото си тяло, точно както понякога успяваше да предугади приближаваща буря. Предпазливо продължи обиколката си. Следващата стая беше голяма, със скосен таван и дървени греди. В нея има­ше камина с по един диван от всяка страна. На масата лежа­ха няколко вестника. Всичко останало изглеждаше наред. Върна се на първия етаж. Но и там не откри нищо странно. И кухнята, и холът изглеждаха както обикновено. Оставаше му единствено да надникне и в банята. Нещо го накара да се спре, преди да отвори вратата. Наоколо цареше тишина. Поколеба се още миг, след което си даде сметка, че поведе­нието му е смехотворно, и решително бутна вратата.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here