„Макс. Всичко на макс!“ очаквайте от 28.05. на книжния пазар

В романите „Тина и половина” и „Графиня Батори” Юлка проследява живота на две обикновено необикновени момичета в училище, вкъщи, отношенията им с приятелите – живот, изпълнен както със забавни ситуации, така и с тъжни моменти.

След като „уреди” момичетата с полезни съвети, Юлка обръща внимание на мъжката половина в новата си „момчешка книга” – Макс. Всичко на макс!

В романа главният герой изминава дълъг път, изпълнен с драматични, но и комични ситуации, за да стане накрая истински мъж. А за да станеш истински мъж, оказва се, не е задължително да си правил секс на петнайсет. Но е задължително да се влюбиш истински.

Според самата Юлка е нелепо, че у нас се смята за нередно да пише за секс в книгите за тийнейджъри – за разлика от световната юношеска литература, където това е факт от близо четирийсет години, а и повече: „За мен е по-странно, че с годините темата става все по-завоалирана и все повече табу. Най-нелепото е, че именно хората, които се възмущават така усърдно, размятат по къщите си „медицински“ списания, имат специални канали на телевизора, да не говорим за онези филми на компютрите им. А аз трябва да се чудя какво да казвам на моите деца (които още са далеч от тийнейджърството), като се върнат от гости и ме питат това какво е, онова какво е, ама защо… Или какво точно правят този чичо и тази леля на билборда пред нас. Искам децата да не смятат секса за нещо мръсно, забранено и дори ужасно. Или пък за нещо смешно. Или че трябва са се случи на всяка цена.

Юлия Симеонова Спиридонова–Юлка е родена на 30 октомври 1972 г. година в град София, в семейството на художници. Завършва СУ„Св. Климент Охридски” и НБУ.

Още студентка работи като сценарист на свободна практика за български и чужди филмови продукции. Има заснети над 400 сценария за БНТ.

Автор е на няколко куклени поредици, участвали в много международни фестивали. Автор е и на детското седмично предаване „Здравей” за електронни развлечения и интернет. През 2003 г. година предаването печели националната награда „ДеИнтина”. Сценарист е на анимационния филм „Beauty pill” (“Chaos group”, 2008 г.).

Създала е няколко поредици за деца – за официалния сайт на БНТ и за  списание „Родители”. Нейни разкази и приказки са публикувани в български и чужди литературни списания. От 2004 г. година е автор в детската страница на списание „Диалог”, което излиза в Холандия и Австрия.

Още с първото си произведение („Утешителят” – 1996 г.) печели наградата на Юнеско за къс разказ. Разказът е отпечатан в антологии на английски и френски език. Същата година е член на журито на кинофестивала в Мюнхен.

През 2007 г. година участва в световното изложение „Библиобраз” в Москва по покана на президента на Руската федерация.

През 2008 година нейни книги участваха на световното литературно изложение в Хага. Пред детска публика за първи път бе представена приказката „Краставото жабче”, илюстрирана от един от най-добрите европейски художници.

До момента Юлия Спиридонова-Юлка има следните издадени книги – „Гугулетата“ (1999), „Приказки за Гугулета“ (2000), „Приключения с Джиго“ (2003), първа книга от фентъзи трилогията за деца „Страната на сънищата” – „Любими попътечо“ (2007), „В Долната земя. Кръстьо – частен детектив“ (2009), първият български модерен роман за тийнейджъри „Тина и половина” (2009) и неговото продължение „Графиня Батори” (2010), заедно с втората книга от фентъзи трилогията за деца „Страната на сънищата” – „Кралска кръв“ (2011).

Откъс

***

Стига глупости. Да се хващам на работа. Трябва да си намеря лошо момиче. Такова, на което не му пука обичам ли го, или не го обичам. Писна ми от нашите лигли!

А къде има лоши момичета? В нета!

Ще се регистрирам във „Фани ме.ком“ (не знам дали сте го виждали, дано не ви се налага).

Дали да си сложа снимка? Леле, ами ако ме види някой от даскалото? Веднага ще ме качат във фейса и за няколко секунди ще разбере целият свят.

Качих си една снимка, на която косата ми пада през лицето и яко забивам с китарата. Въобще не се разбира, че съм аз. Обаче се вижда, че съм як пич.

Какъв ник да си сложа? Хм.

Руди?

Да, Руди.

К’во се хилите, бе! Точно така се чувствам – като плъх, удавен в кенефа. И после напикан.

Честит ми нов профил. Руди, на 16 г. Какво търся? Секс? Няма какво да увъртам. Това и написах.

Сега ми остава да чакам. Докато чакам, мога да разгледам наоколо. Леле! Тия к’ви фейсове имат, не е истина! И защо всички мацки си правят устата на кокошо дупе? Така вика дядо ми:

– Значи, когато на баба ти устата е на кокошо дупе, лошо ми се пише.

Баба ми така си стиска устата, като е ядосана.

Тези мацки тук не ми се виждат много ядосани. Някои са доста голи, а са много малки, бе! Тия родители нямат ли?

Ами ако ме налазят сега точно такива? Я да променя профила. Така. Ще напиша „секс с опитни партньорки“.

Това е по-добре. Аз да не съм педофил?

Якс! Ами тези тук? Какви са тези мумии? Тия са по-стари от майка ми, братче! Леле, как не им пука. Ами ако имат деца и децата им влизат в сайта, а?

Сега ако ме нападне някоя лелка? Или още по-лошо. Баба!

Айде пак, сменяй профила. „Секс с опитни млади партньорки“.

Хм, не знам…

Всички се мислят за млади. Той и дядо ми си мисли, че е млад. Бил само на шейсет и пет години. Е, няма такъв смях! Сигурно се сравнява с Бабчето (другата ми баба), тя е много по-стара.

Я сега да огледам и конкуренцията в сайта.

Абе, тия са страшни смешници! Качили са нек’ви снимки на фитнес маниаци. Така всеки може.

Мен маниаците не ме кефят. Ега ти хапчетата. По цял ден блъскат железата в залите. За к’во?  За да станат като човече, направено от наденици. Когато бях малък, баща ми правеше човечета от какво ли не – от кестени, от киб­ритени кутии. Даже от разни неща за ядене, от хляб и дори от наденици.

Щото бях адски злояд.

Заради тия помпи огладнях. Щото се сетих за Наденичко.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here