По  случай Деня на детето, 1 юни, „Колибри“ ще зарадва малките си читатели със свежа  порция приключения на малкия Никола!

Както  подсказва заглавието, „Малкият Никола и съседите“ (превод:Венелин Пройков, стр. 164, цена 9 лв.) въвежда нови герои в обкръжението на  хитроумния ученик. Тук той се запознава с прелестната дъщеря на съседите, получава урок по доблест и подлага плюшеното си мече на невиждано  изпитание…

Рьоне  Госини (1926-1977) е всеизвестният „баща“ на Астерикс, Никола и още  много прочути герои, завладяли сърцата на легиони читатели по цял свят.

Откъс:

Госини&Семпе  „Малкият Никола и съседите“

 От сутринта имаме нови съседи!

Ние и иначе си имаме съсед, господин Бледюр – той е много добър и все се кара с татко, – обаче от другата страна на нашата къща имаше една празна къща, която се продаваше. Татко използваше, че никой не живее в къщата, и изхвърляше през живия плет сухите листа от нашата градина, а също и разни хартии и други неща. Понеже там нямаше никого, не ставаха разправии. Защото иначе татко изхвърли веднъж кора от портокал в градината на господин Бледюр и господин Бледюр не говори на татко цял месец. А пък миналата седмица мама ни каза, че млекарката й казала, че къщата до нас я бил купил някакъв господин Куртплак, който бил управител на щанда за обувки на третия етаж в магазина „Пти Епарнян“, бил женен за една госпожа, която обичала да свири на пиано, и си имали дъщеря на моята възраст. Друго млекарката не знаела, само била научила, че с доставката на покъщнината били натоварени от фирмата „Ван ден Плюг и компания“ и настаняването щяло да бъде след пет дни. Значи – днес.

– Ето ги! Ето ги! – извиках аз, като видях грамадния камион за премествания с надписи „Ван ден Плюг“ от всички страни.

Татко и мама дойдоха до прозореца на хола да погледат заедно с мен. Зад камиона спря кола и от нея излязоха един господин със страхотни вежди над очите, една дама с рокля на цветя, която носеше пакети и клетка с птиче, а после и едно момиченце, голямо колкото мен, с кукла в ръцете.

– Виж как се е издокарала съседката! – рече мама на татко. – Все едно се е загърнала със завеса!

– Да – каза татко. – Колата им май е по-стар модел от моята.

Хамалите слязоха от камиона. Господинът отиде да отключи градинската врата и вратата на къщата, а дамата обясняваше нещо на хамалите, като размахваше клетката с птичето. Момиченцето си подскачаше около дамата, после дамата му каза нещо и момиченцето спря да подскача.

– Може ли да изляза в градината? – попитах аз.

– Добре – каза татко, – само не притеснявай новите ни съседи.

– И не ги зяпай, все едно си на представление – рече мама. – Не е възпитано!

После и тя дойде с мене, каза, че непременно трябвало да полее бегониите.

Като излязохме в градината, хамалите вадеха сума ти мебели от камиона и ги слагаха на тротоара, а пък там беше и господин Бледюр, който си миеше колата. Много се учудих, понеже господин Бледюр иначе си мие колата в гаража. Особено като вали, както в случая.

– Внимавайте с креслото ми в стил Луи ХVІ! – викаше дамата. – Покрийте го да не се намокри, тапицерията е много ценна!

После хамалите свалиха едно грамадно пиано, което явно беше адски тежко.

– Полекичка! – извика дамата. – Това е концертен „Дрейел“. Много скъп инструмент!

На птичето в клетката сигурно не му беше хич забавно, понеже дамата непрекъснато я клатеше. После хамалите започнаха да внасят мебелите в къщата, а дамата вървеше до тях и им говореше непрекъснато да не би да счупят нещо, понеже всичко струвало много пари. Само не разбрах защо крещеше така – може би понеже хамалите сякаш не я слушаха и си се хилеха за нещо.

Тогава се приближих до живия плет и загледах момиченцето, което си подскачаше ту на единия крак, ту на другия.

– Здравей – рече ми то, – аз се казвам Мари-Едвиж, а ти?

– Аз се казвам Никола – отвърнах аз и станах целият червен, адски тъпо.

– Ходиш ли на училище? – попита ме тя.

– Да – отговорих аз.

– И аз – съобщи ми Мари-Едвиж, – освен това бях болна от заушки.

– А можеш ли така? – попитах я аз и направих една премятанка.

За щастие мама не гледаше към мен, понеже от мократа трева по ризата стават лекета.

– Там, където живеех по-рано – каза Мари-Едвиж, – имах един приятел, който правеше по три премятанки наведнъж!

– Ха! – рекох аз. – Ами че аз мога да правя по колкото си искам, я гледай!

И почнах да правя премятанки, обаче стана гадно, понеже мама ме видя.

– Ама какво си се затъркалял там из тревата? – извика мама. – Виж се на какво си заприличал! А и изобщо кой стои навън в такова време!

Тогава татко излезе от къщи и попита:

– Какво става?

– Ами нищо! – казах аз. – Просто си се премятах, знаеш как е.

– Само ми показваше – обясни Мари-Едвиж, – бива си го.

– Мари-Едвиж! – извика господин Куртплак. – Какво правиш там навън до живия плет?

– Играехме си със съседското момченце – отвърна Мари-Едвиж.

Тогава господин Куртплак се приближи с ония страхотни вежди и каза на Мари-Едвиж да не остава навън, а да влезе в къщата и да помогне на майка си. Татко също дойде до плета, беше широко усмихнат и каза:

– Да не им се караме на децата, май е любов от пръв поглед.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here