На 30.01.2012 г. дуетът Госини и Семпе ще се погрижи за ведрото ви следновогодишно настроение! Както знаете, книжките за безобидните лудории на известните съученици са адресирани към деца над 9 до 99 години!

Междучасията на малкия Никола“ (превод: Венелин Пройков, цена 9 лв., 140 стр.) съвсем не са губене на време. Ще разберете как се прави вестник и какво значи забележителен футболен двубой. Тук присъства и прочутият разказ за розовата ваза, а в края на учебната година Никола получава награда за… количеството на своето красноречие.

Преди „Междучасията на малкия Никола“ „Колибри“ издаде четири книжки от тази поредица.

 

ОТКЪС ОТ „МЕЖДУЧАСИЯТА НА МАЛКИЯ НИКОЛА“:

В училище стана нещо страшно – изгониха Алсест!

Цялата работа се случи през второто сутрешно междучасие.

Всички заедно играехме с топка на ловец и ди­веч, нали знаете как се играе: който държи топка­та, е ловец; тогава се опитва да удари някое друго приятелче с топката, удареният се разплаква и на свой ред става ловец. Много е щуро. Единствените, които не играеха, бяха Жофроа, понеже отсъства­ше, Анян, който в междучасията винаги си прего­варя уроците, и Алсест, който дъвчеше последната си сутрешна филия с конфитюр. Алсест винаги си запазва най-голямата филия за второто междуча­сие, понеже то е малко по-дълго. Ловец беше Йод, а това рядко се случва – той е много силен и всич­ки избягват да го целят с топката, защото той като ловува, много боли. Та Йод се примери в Клотер, а Клотер залегна по корем и си покри главата с ръце; топката прехвърча над него и – бам! – удари Алсест по гърба, Алсест си изпусна филията и тя падна на земята откъм намазаната страна. Алсест здравата се ядоса, цял се зачерви и се развика. Тогава Бульо­на – нашият възпитател – пристигна тичешком да види какво става, обаче не видя филията, настъпи я, подхлъзна се и за малко да падне. Ама че се учу­ди Бульона, като видя конфитюра по обувката си. Алсест направо побесня, размаха ръце и завика:

– Ей да му се не види! Не можете ли да гледате, като стъпвате? Така де, че какво е това!

Алсест много се беше ядосал; въобще човек не бива да се пише тарикат с яденето му, особено пък с филията от второто междучасие. Бульона също не беше доволен.

– Я ме погледнете в очите – каза той на Ал­сест. – Какво казахте?

– Ами казах, да му се не види, че нямате право да стъпвате по филиите ми! – извика Алсест.

Тогава Бульона хвана Алсест за ръката и го от­веде. Като стъпваше, Бульона правеше цап, цап, понеже конфитюрът беше полепнал по крака му.

После господин Мушабиер би звънеца и междучасието свърши. Господин Мушабиер е нов възпи­тател и още не сме успели да му измислим смеш­но име. Влязохме в час, а Алсест още го нямаше. Учителката се учуди.

– А къде е Алсест? – попита тя.

Тъкмо щяхме всички да ѝ отговорим, когато вратата на класната стая се отвори и директорът вле­зе заедно с Алсест и с Бульона.

– Станете! – каза учителката.

– Седнете! – каза директорът.

Директорът изглеждаше много ядосан; също и Бульона; пълното лице на Алсест беше цялото об­ляно в сълзи и той подсмърчаше.

– Деца – каза директорът, – вашият другар се е държал по най-отвратителен начин с Бул… с гос­подин Дюбон. За такова неуважение спрямо по-ви­сокостоящ и по-възрастен човек не може да се на мери извинение. И така, вашият другар ще напус­не училището. Той, разбира се, ни най-малко не е помислил за огромната мъка, която причинява на своите родители. И ако в бъдеще не вземе мерки, ще отиде в затвора, защото така завършват всички невежи. Нека това да ви послужи за пример!

След това директорът каза на Алсест да си при­бере нещата. Алсест си ги прибра, плачейки, и си отиде заедно с директора и с Бульона.

На нас ни стана много мъчно. На учителката също.

– Ще се опитам да оправя нещата – обеща ни тя.

Голяма работа е тая учителка, всеки случай!

На излизане от училище видяхме Алсест, който ни чакаше на ъгъла и ядеше паста. Като се приближихме до него, изглеждаше много натъжен.

– Още ли не си се прибрал у вас? – попитах го аз.

– Абе не съм – каза Алсест, – ама вече трябва да вървя, защото е време за обяд. Като разправя всичко това на татко и на мама, сто на сто няма да ми дадат десерт. Какъв беше тоя ден, да му се не видяло…

И Алсест си тръгна, като влачеше краката си и дъвчеше тихичко. На всички ни се стори, че на­право се насилва, за да хапне нещо. Горкия Ал­сест, много го съжалихме.

После следобеда видяхме как в училището пристигна майката на Алсест. Беше доста ядосана и водеше Алсест за ръка. Влязоха при директора и Бульона също отиде там.

Малко по-късно си седяхме в клас и изведнъж директорът влезе заедно с Алсест, който се беше ухилил до уши.

– Станете! – каза учителката.

– Седнете! – каза директорът.

После ни обясни, че искал да даде още една възможност на Алсест. Каза, че го правел при ми­сълта за родителите на нашия другар, които били много тъжни, задето детето им може да си остане невежа и да завърши в затвора.

– Вашият другар се извини на господин Дюбон и господин Дюбон имà добрината да му прости – каза директорът. – Надявам се вашият другар да оцени това хубаво отношение и след този урок, който бе за него предупреждение, той навярно ще изкупи с поведението си тежкото провинение, което допусна днес. Нали така?

– Ами… да – отвърна Алсест.

Директорът го изгледа, зина да каже нещо, въз­дъхна и си излезе.

Ние всички много се зарадвахме; започнахме да говорим в хор, обаче учителката почука с една ли­нийка по катедрата и каза:

– Сядайте всички. Алсест, идете си на мястото и се дръжте прилично. Клотер да излезе на дъската.

Когато би звънецът, всички слязохме долу, ос­вен Клотер, който беше наказан – него, като го из­питат, винаги го наказват. В двора Алсест започна да яде сандвич със сирене, а ние се хвърлихме да го разпитваме какво е станало в кабинета на ди­ректора, и тогава пристигна Бульона.

– Хайде, хайде – каза той, – оставете другарчето си на мира, днешната история е приключена, вър­вете да играете! Хайде!

Той хвана Мексан за ръката и Мексан бутна Ал­сест, при което сандвичът със сирене падна на зе­мята.

Тогава Алсест изгледа Бульона, зачерви се це­лият, размаха ръце и извика:

– Ей да му се не види! Как може такова нещо! Ето че пак почвате! Така де, то бива, бива, ама вие сте просто непоправим!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here