От Томас Ахчиян

Действията ни.Това е разковничето според, което може да бъде съдено за всеки от нас. Правим си изводи за всеки човек по самите действия, които извършва. Понякога не е нужно да те обидят, а човека срещу теб да направи нещо определено. Същото важи и за приятелите – не нужно да споменаваш на някой какво означава за теб. Самите действията говорят за себе си. Какво става обаче, когато сме обвинени в нещо, което не сме извършили? Когато освен нашата честна дума, всичко друго говори обратното? Оказва се, че почти никой не вярва на честната дума на човека срещу него. Всъщност как да вярваме изобщо в нещо, след като много добре знаем в какво общество живеем? Нещо много се размечтах, а тази тематика е доста обхватна, затова директно започвам с филма.

В „Мъж на ръба” ще видите Сам Уортингтън, който изиграва ролята на полицай, който е обвинен в престъпление, което според неговите думи не е извършил. Освен, че е обвинен дори е вкаран в затвора и излежава присъда, докато е осободен само за един ден за да присъства на погребението на баща си. Така той успява да избяга от полицайте и застава на прозореца на хотел с предтекст, че ще се хвърли. От полицията блокират улицата, изпращат психолог и специаления отдрят и всичко както си му е по реда. През това време се извършва обир, за който никой не подозира. За малко да забравя и най-важната част, а именно редицата американци, които се събират за да гледат така нареченият сеир и си се радват на случващото се.

Началото не е впечатляващото, но до някаква степен е грабващо и в никакъв случай скучно. След момента, в който нашият главен герой бяга от полицаите и отива към мястото отредено за фалшивото самоубийство става скучен и монотонен. За щастие това трае само докато се открехне вратичката на истинските действия във филма, а именно началото на обира. През тези десетина минути на застой единственото, което ме подтикваше да очаквам развитието на истинското действие бе саунтрака, който бе точно място. След като вече започваме да разплитаме нишката след началото на обира, „Мъж на ръба” поддържа едно стабилно темпо и на моменти има малки обрати, които ако не покриват критериите за нещо уникално, то поне са интересни и дори донякъде неочаквани. Смятам, че филмът от тази гледна точка ще Ви изненада, особено на своят финал, който е изключително приятен.
Актьорският състав е на ниво. Известни имена, които със сигурност не изиграват ролите на живота си, но са доста убедителни и най-малкото стоят уверено и на място. Сам Уортингтън, който изиграва нашият набеден полицай не прави особено впечатление. Той просто си изиграва ролята без да изпъква с нещо. Ако си позволя да иронизирам нещо във филма, то би било поведението на героят му докато стои провесен в готовност да се самоубие. Първо е изключително изплашен , но в последствие явно започва да се чувства комфортно и дава старт на малките разходки по перваза.

В моето сърце ще се запечата името и образът на Дженезис Родригес, която влиза в ролята на приятелката (гаджето) на братът на Уортингтън. Изключителна. Точно такъв образ исках да видя. Красива, нервна и избухваща по много интересен и чаровен начин. Убедителна във всеки каър. Нейният образ вдъхва свежестта във филма и го прави забавен въпреки тежката тематика, която пресъздава. Влюбен съм!  С нетърпение очаквам да я видя в някой следваш филм.

Елизабет Банкс също е достоверна в това, което иска да ни каже чрез своята героиня. Въпреки факта, че влиза в ролята на жена, която не допуска никой до себе си или ако го прави, то е като да уцелиш джакпот от тотото е изключителна. За Ед Харис няма какво да кажа. Все някой трябва да е в отрицателната роля и това е той. Справя се отлично. Ще намразите героят му наистина, а точно на финала ще почувствате облекчение. Джейми Бел или братът на Уортингтън е идеалната половинка за Дженезис. Страхотна екранна двойка. Както каноните на заучените фрази задължават – има химия между тях. Антъни Маки се включва в схемата на филма като приятел на нашият полицай. Ролята му е на истински приятел, който въпреки съмненията на Сам в него му помага макар и не толкова видно и ясно. Всъщност всеки ще разпознае някой свой близък в този образ или ще се надява да срешне такива хора. Едно от малкото неща, които не ми харесаха са тези американци, които стоят и гледат „сеира”на човека, който дори непознават. Реакциите им и всичко, което правят (дори си купуват ход-дог за да има какво да хапват докато гледат „зрелището”) показват колко ограничен може да бъде човек. Въпреки, че знаем, че са статисти нека си признаем , че и в реалният живот се случва същото нещо.
Ще се върна за секунда на увода към тази рецензия. Всъщност филмът иска да ни покаже именно това. Силата на волята и това колко е важно името на човек да е чисто. Как истински чистият душевно човек е способен да убеди и друг, че е искрен. Как човек свикнал да бъде лъган може да повярва в това, което казва един напълно непознат. За силата на приятелството, което всеки иска да има. Такова, за което не е необходим тест за доказването му.

Приятна изненада за филм, който не парадира с изключителен замисъл. Въпреки това предлага много изненади, напрегнати и приятни моменти. Ако искате да изкарате, а не прекарате два часа в тъмната зала, заложете на него.

ВСИЧКО ЗА „МЪЖ НА РЪБА“ ТУК

1 коментар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

8 + 2 =