На книжния пазар е книгата на класическата каталонска авторка Мерсе Родореда- „Площад Диамант“ от издателство Сиела.

Мерсе Родореда (1908-1983) заема почетно място сред класиците на XX век в каталонската литература. Пише разкази, романи, поетична проза. Тя е първата писателка, получила високото отличие „Почетна награда за каталонска литература“.

„Площад „Диамант“ е най-издаваният   роман на авторката, преведен е на повече от 40 езика. Написан е като монолог на млада жена от беден квартал на Барселона, необразована, но чувствителна, с мощен инстинкт за оцеляване. Това е историята на скромна продавачка в сладкарница, която съумява да отгледа децата си в най-трагичния период в съвременната история на Испания –  Гражданската война и следвоенните години. В Барселона цари глад и терор, което за миг довежда майката до мисълта за детеубийство.

 В семейството героинята устоява  на опитите на съпруга си да я обезличи, като още в деня на запознанството им започва да я нарича Коломета, вместо с истинското й име Наталия.

Образът, пресъздаден с оригинална поетичност, позволява на читателя да види тези исторически събития в най-интимен план. Коломета се превръща в символ на възраждането на каталонците след тежките изпитания.

„По моя преценка това е най-красивият роман, публикуван в Испания след Гражданската война”

 Габриел Гарсия Маркес

„Площад Диамант” е разказ на една необикновена жена за  съдбата й  по време на един от най-драматичните периоди за Испания. Това не е история за войната, а за това как човек със собствен мироглед и поразителна  вътрешна сила преживява тежките събития преди и след Гражданската война. Главната героиня се превръща в една от най-незабравимите образи в съвременната испанска литература, а според критиците романът е своеобразен връх в творчеството на Мерсе Родореда. Величествен портрет на една епоха!

МЕРСЕ  РОДОРЕДА, ПОЕТИКА НА СПОМЕНА

   Така е озаглавена една изложба, която представя  живота и творчеството на писателката в исторически контекст и тези две думи изразяват много точно същността му. Завладяваща поетичност излъчва всичко, написано от нея, и то е създадено с деликатната материя на спомена.

   Авторката на най-значимия роман в каталонската литература за периода след Гражданската война в Испания, „Площад Диамант“, притежава оригинален, неповторим талант и живее в най-драматичния период от съвременната история на родината си (споменатата Гражданска война 1936–1939 г.) и на Европа (последвалата Втора световна война).

   Сложният й личен живот на талантлива  жена, която неудържимо се устремява към литературното творчество, както и към своята независимост, от една страна, трагичните превратности в общественото битие по това време, от друга, и произведенията й, са дълбоко и неразделно свързани.

   Родена е в Барселона през 1908 г. Родителите й се увличат по театър, музика и тя расте в бохемска среда. Детството й преминава сред много книги в бащиния дом и градината, която се превръща в символ на щастливото детство и на хармонията в човешкия живот както в романа „Площад Диамант“, така и в цялото й творчество.

   Рано напуска училище и цял живот тъгува, че не е имала възможност да продължи да учи, да завърши университет. Истинският учител на Родореда е обичният й дядо Пере Гурги, почитател на големия каталонски поет Жасинт Вердагé и сътрудник в литературни списания. С неговата смърт, когато тя е на дванайсет години, приключва този единствен период на душевен уют, безгрижие и материална осигуреност в живота на писателката.

   Представата за детството като метафора на изгубения рай преживява и героинята на „Площад Диамант“ Наталия-Коломета, която след смъртта на своята майка загубва радостта от живота и мечтите си. „Майка ми в гробищата в Сант Жервази, а аз на площад Диамант. “ Чувства се беззащитна и тъгува: „Майка ми, отдавна покойница, не би могла да ми даде съвет…“

   Родореда се омъжва едва двайсетгодишна по внушение на майка си, ражда се единственият й син. За да избяга от затворения, с ограничени хоризонти семеен живот започва работа като коректорка. Така се запознава с други писателки и навлиза в интелектуалните кръгове. Сътрудничи в списания с разкази, някои детски, където често се появяват цветя. В романите си внася нежна поезия, като свързва героините си с цветя. Тъжната Коломета е  „повехнало цвете“. Тереза Годай, главната героиня на „Счупено огледало“, винаги е заобиколена с цветя – в дома си, в градината.

   През 1939 г., след победата на Франко, писателката напуска Барселона заедно с други интелектуалци и започва животът й в изгнание. Установява се във Франция. При нахлуването на германците бяга от Париж. „При тези пътувания, понякога пеша, пожар в Орлеан, бомбардирани мостове, каруци, натоварени с убити на фронта – писането изглеждаше невъобразимо лекомислено занимание“ – споделя Родореда в едно интервю.

   През първите години във Франция си изкарва прехраната, като шие ризи за големи магазини за облекло и пише разкази, които публикува в емигрантски списания.

Живее в Париж до 1954 г., когато се премества в Женева; там нейният спътник в живота, също писател, Арманд Обиолс, работи като преводач в ЮНЕСКО.

   През дългите години на изгнание в Париж, Бордо, Женева, написва или започва почти всичките си произведения – разкази, поезия, романи, пиеси. Някои от най-значителните и най-превежданите са романите: „Алома“, „Площад Диамант“,  „Счупено огледало“, „Градина край морето“, „Смъртта и пролетта“; разкази и поетична проза  – „Двайсет и два разказа“, „Моята Кристина и други разкази“, „Пътувания и цветя“, и много други, отличени с престижни литературни награди.

   След несполучливия си брак на младини, вече в зряла възраст, Родореда преживява голямо любовно разочарование и този горчив жизнен опит дълбоко я разтърсва, белязва живота й и естествено намира отклик в творбите й. Много от героините й са с ранени души, интимните им връзки са сложни, мъжете  – съпрузи или любовници  – им причиняват болка: Коломета, Тереза Годай от „Счупено огледало“, Алома от едноименния роман. Редовете, посветени на страданията на тези жени, са написани с проникновен психологизъм и вълнуват с магнетичната си поезия  – поетика на болката, едно чисто „родоредианско“ качество.

   Главните действащи лица в творбите на авторката са жени.

   Скоро след издаването си „Площад Диамант“ (1962) печели признанието на критиката и постига търговски успех. Романът е драматично наситен, стигащ до трагизъм монолог на млада жена от беден квартал на Барселона, „Грасия“. Споменът работи като мотор на действието, следвайки Марсел Пруст и Виржиния Улф, писатели оказали дълбоко влияние върху Родореда.

   Осиротяла, „майка ми умряла, аз хваната като някоя глупачка“ и простодушна, героинята се омъжва съвсем млада. По-точно се подчинява на волята на мъжа (Кимет), както постъпват всички родоредиански героини, да се ожени за нея. Въпреки своята крехкост и уязвимост устоява на манипулациите и странностите на съпруга, който я кара да страда безсмислено и потиска личността й още от часа на запознаването, когато заличава името й Наталия и започва да я нарича Коломета.

   Привидно безпомощна, тя намира сили да оцелее заедно с децата си в мрачната следвоенна действителност на глад, терор и ожесточение на победителите спрямо победените, сред които е и семейството на героинята.

   Войната помита и опустошава живота на Коломета, обрича на отхвърляне от обществото и самота, довежда я до ръба на безумието, до мисълта за детеубийство и самоубийство.

   „Площад Диамант“ е също роман на посвещаването, пресъздадено като пътуване  – ако сравним живота с пътуване, – в края на което, след страдание, болка, почти докосвайки смъртта, Коломета постига зрелостта. Но там, в края на пътуването, остава й младостта си, загубена завинаги, сякаш смъква стара, вече ненужна кожа.

   Катарзисът идва с „адски вик“. „Вик, който сигурно от дълги години съм носила в себе си“  – с този вик излита младостта й и горчилката от спомена за всичко, което я гнети.

   Освобождението на Коломета се случва сред зеленина, в неясно очертан парк и едно самотно дърво, обърнато наопаки, с корените нагоре. Дървото в творчеството на Родореда се превръща в постоянен елемент и символ на вечността.

Последните редове на романа са поетичният му връх – магическа поезия, сътворена с обикновени, скромно звучащи думи от необикновен талант: „… жалък слънчев лъч, толкова блед беше, прошари листенцата на прасковата“.

   През 1972 г. Родореда се завръща към корените си, в родината, и се заселва в Романя де ла Селва, село в Пиренеите. Къщата й е обградена с пищна градина, създадена от самата писателка, където се усеща полъхът на Средиземно море. Там я застига смъртта през 1983 г.

   Мерсе Родореда е първата жена, удостоена с най-високото отличие „Почетна награда за каталонска литература“ (1980) за цялостното си творчество и принос в културния живот на Каталония.

   В произведенията си използва универсални символи: кладенци,  лабиринти, стълби, толкова любимите й цветя, дървета, градини и стихиите вода и огън. Тяхното присъствие естествено допринася за универсалността на творбите й, преведени на много езици. Също както и стилът й, привидно спонтанен и достъпен, но всъщност плод на много труд и взискателност. Някои страници от „Площад Диамант“, които се четат, сякаш са излети на един дъх, според признанието на авторката са преписвани до шест пъти.

    „Площад Диамант“ е най-превежданата книга на писателката – на повече от 40 езика.

Писателят Габриел Гарсия Маркес, както много други ценители и критици, говори с възторг за творчеството на Мерсе Родореда. Споделя, че е прочел многократно „Площад Диамант“ на испански и на каталонски език. В една статия по повод на смъртта й отбелязва: „…книгите й позволяват да съзрем една почти прекомерна чувствителност и любов към близките и към живота на своя квартал, и може би именно това придава универсална значимост на романите й“.

 

Мая Генова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here