В премиерната седмица на най-обсъждания филм от сезона на кино наградите, бе неизбежно ходенето на кино. Въпреки цялата ми съпротива да гледам преобладаващата част от кино-депресиите този сезон, „1917” бе единствения филм, който съумя да ме провокира да отида на кино и да го изгледам. Бях занижил очакванията. Много. Нищо не знаех за историята. Ужасно малко знам за войната. Така без очаквания и без предварителна нагласа потънах във филм, в който знаех, че ще следя едно нещо- Как успяха да го заснемат в 1 кадър!!! Преди да започнем, ето историята в резюме:

1917 ни отвежда в разгара на войната, когато двама млади британски войници Скофийлд (Джордж МакКей) и Блейк (Дийн-Чарлс Чапман) са натоварени с изпълнението на привидно невъзможна мисия. В надпревара с времето те трябва да навлязат дълбоко във вражеската територия и да доставят съобщение, което ще предотврати стотици войници, сред които е и родният брат на Блейк, да попаднат в смъртоносен капан, подготвен от германците, малко след като са се оттеглили към линията „Хинденбург“ по време на операция „Алберих“.

„1917” е най-добрият филм за 2019г. Нито „Жокера”, нито „Пълно ускорение”, нито никоя от големите, тежки продукции е способна да му съперничи. Филмът е шедьовър. Във всяко едно отношение и както повечето такива филми, НЕ залага на актьори и на актьорска игра.

George MacKay as Schofield in 1917, co-written and directed by Sam Mendes.

Усещането от снимане в един кадър е уникално. В съзнателния си живот нямам спомен да съм гледал друг филм, заснет по този начин. Мигновено цел номер едно се превърна за мен откриването на моменти, където всъщност са монтирали кадрите. Има ги. Улових поне 4 отвъд ОЧЕВИДНИЯ (миг със загуба на съзнание на един от главните герои). Монтажът там е толкова деликатен, че ако не търсиш възможността за монтиране, няма да я усетиш. Втория такъв момент е при влизане в „криптата” с първия голям взрив с кордата. При влизането в „криптата” абсолютната тъма, където има монтиран кадър. И още няколко подобни…

Още началните сцени и влизането в окопите поразяват зрителя. Някак си се потапяме в света на войната и живота на обикновения войник в окопите, ходейки с нашите герои. Гледката е покъртителна. Мизерия, мръсотия, сгушени в земята…

Реж. Сам Мендес успя да ме постави в обувките на войнциите. Да ми вдъхне тяхната младост, неопитност и плахост. Успя да ми припомни колко сурово място е бойното поле, окопите и отношенията в армията изобщо.  Ходейки през окопите, а и след това, аз откривах света и неговите опасности, през очите на главните герои. Техния страх бе мой страх. Техните тегоби и съмнения се пренесоха у мен. Рискът, който пулсираше в част на съзнанието им непрекъснато пулсираше в моето.  Усещането да си войник в непознатия свят на войната от 1917г. е доста… „екзотично” от удобната седалка на кино салона.

Безспорния втори триумф на филма е неговото операторско майсторство. Нямам идея как се движеше тази камера. На кран ли беше? На човек ли беше? По ръба на водата ли плуваше? На дрон ли бе закачаена? КАК?! Начина на снимане, всеки ъгъл, непрекъснатото плавно и преливащо движение, абсурдните географски особености на терена… Всичко сочеше към едно , този оператор зад камерата е магьосник.

Зеленото, фермата с кравата и млякото, гората с войниците, реката и водопада… красотите на природата в най-чистата и форма, струят от огромна част от филма. Сам Мендес припомня, колко силно е усещането да крачиш сред девствени поля и сенчести гори. Колко наелектризиращо може да бъде плуването в реката и „скокът” от водопад. Неуспоримите природни дадености на филма ще „облегнат” съзнанието на зрителя върху нещо красиво, въпреки грозотата на войната.

Цялата сценография на филма е толкова мащабна, толкова детайлна и ефектна, че тя е неизменна част и герой от него. Мъртвите, разлагащи се тела по пътя, телените огради, калните поля, разрушения от войната град и останките от  сградите, окопите и бункерите. Всичко това е толкова силно и въздействащо, че неговата мощ надхвърля нуждата от актьори и силна актьорска игра. Филмът е достатъчно ефектен визуален шедьовър и войниците в него са масовка. Включително нашите герои.

Да, в даден момент им симпатизирах въпреки безумната им визия, поведение и диалог. В друг момент ми бе жал за единия от тях. В трети момент стисках зъби и бягах през руините заедно с единия герой. Но общото усещане е, че те не са запомнящи се герои.  Тяхната игра не е важното. Целта им, тяхната мисия и всичко, през което преминават по пътя, е безценното и незаменимо, което филмът ни дава.

Звуковите ефекти работят на всички нива. Всеки взрив, всеки изстрел, катастрофа, гърмеж… всичко отеква в съзнанието ти и оставя дълбока следа (ако не те травмира мимолетно, както първия взрив с кордата!).

Няколкото скоростни бягания на единия от главните герои са момент, който незнайно как свързах с „Терминатор: Мрачна съдба”. Там в края на филма имаше момент, когато Т-800 и Грейс се бореха с Рев 9 и натискаха главата му към едно въртящо се колело, за да го разпарчетосат. Той упорстваше и преборваше и двамата. В този момент крещях вътрешно „УМРИ БЕ, ВЕЧЕ, ХАЙДЕ УМИРАЙ!!!”. Тук при бягството на нашия герой през руините на града или през бойното поле му стисках палци и си повтарях вътрешно: „БЯГАЙ!!! БЯГАЙ ПО-БЪРЗО!”

“1917” е най-увличащия, най-кинаджийския и най-красивия филм за 2019-2020г., който съм гледал до момента. Това е и единствения филм от обичайните заподозрени в сезона на кино наградите, който успя да ме накара да се разходя до кино салона и виждах смисъл в това.

Филмът категорично заслужава ВСИЧКИ награди и номинации, които спечели до момента. И ДА! Заслужава и Оскар!

„1917” е вече в кино салоните в цялата страна. Разпространява за България- Форум Филм.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here