cinema-2014

Оm ТОНИ МИХАЙЛОВ

Филмовата 2014-та година бе една от онези безличните, от оставящите едва видима следа по емоционалната повърхност, от онези, които се покланят пред количествените постижения и обръщат гръб на качественото измерение. Цели 116 заглавия преминаха по родните екрани за дванадесет месеца. Колко от тях ще откроите като ценни авторски произведения? Причините, поради които твърдя, че изминалата 2014-та година е черна точка в биографията на седмото изкуство са няколко. Триумфът на моралната бедност оказа съществено влияние върху начина на възприемане и осмисляне (ако въобще се стигне до този етап) на все по-плоските сценарии, на заложените идеи, упражни натиск върху процесът на конструиране на зрителските желания и претенции. Настъпи момент, в който публиката оценява високо „режисьорски шеги”, насочени към самата нея. Настъпи момент, в който продукции като „Който оцелее ще разказва” и „Да разлаем съседите” се възприемат като недостижим шедьовър, момент, в който ценителите наблюдават мъчителната смърт на конкретни жанрове. Това ли представлява магията на киното в прегръдките на ХХІ век? Жанрът „комедия” премина в учебниците по история на седмото изкуство и, въпреки усилията да се съхрани от набезите на нецивилизовани племена от сценаристи и победители, бе победен от все по-зле функциониращия мисловен механизъм на постоянно подновяващата се като състав публика. Да, обективно погледнато, съотношението между стойностни режисьорски реализации и низши екранни прояви в рамките на 2014-та година бе 50/50. Звучи добре, нали? Трябва да се има предвид, че се отчита скоростен спад на качеството и драстично увеличение на идейната бедност. За сравнение, през филмовата 2013-та година, съотношението стойностен продукт – морално стерилен мисловен проект бе коренно различно – 80/20. Оформя се трайна тенденция към разпад на универсалната и индивидуално значима конструкция, крепяща с векове несломимата кула на седмото изкуство. Необходима е добре обмислена трансформация, спешни реформи в областта на филмовото творчество, предвид лошото здравословно състояние на жанровата система. Дали тя ще се стабилизира, ще разберем след представянето на проектните режисьорски разработки пред заинтересованата публика. Време е да откроя най-проникновените и заслужаващи внимание продукции, получили шанс за екранна изява през изминалата 2014-та година.
20140107-filmes-mais-esperados-de-2014
„ТОП 14” на най-добрите филми през 2014-та година

1. Интерстелар
2. Вълкът от Уолстрийт
3. Хобит: Битката на петте армии
4. Измет
5. Американска схема
6. Най-търсеният човек
7. Голямото скачане
8. Град на греха: Жена, за която да убиеш
9. Директен полет
10. Невероятният Спайдърмен 2
11. На ръба на утрешния ден
12. Живи легенди
13. Зората на планетата
на маймуните
14. Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха

През 2014-та година бе дадена „зелена светлина” и на множество режисьорски умотворения способни да деморализират кристално праведния образ на седмото изкуство. Непоносимостта ми премина границите, сблъсквайки се със следните заглавия:

„ТОП 14” на филмите с най-ниска стойност през 2014-та година

1. Да разлаем съседите
2. Който оцелее ще разказва
3. Легендата за Херкулес
4. Секс запис
5. Саботаж
6. Лесна плячка
7. Шефове гадняри 2
8. Българ: Филмът
9. Дракула: Неразказан
10. Отрова за мишки или как да си направим банка
11. Приземяване: Добре дошли в Източна Европа
12. Отмъщение по женски
13. Нека сме ченгета
14. Аз, Франкенщайн

А ето как изглежда филмовата 2014-та година под формата на разказ със странен произход:
Самолетът на мистър Пибоди и съдружникът му Шърман се приземи. „Добре дошли в Източна Европа!” – изрева Джак Райън, един от пазителите на галактиката. Живи машини грабнаха багажа им, който се състоеше от няколко кутии отрова за мишки и секс запис на принцесата от Монако. Пибоди и Шърман се насочиха към изхода. Надписът над вратата ги изненада: „Богове – наляво, царе – надясно”. В същият момент, с директен полет от Помпей, се завърнаха костенурките нинджа. Докато се грижат за безопасността на истинския Люин Дейвис по време на концерта на Виолета в престъпното предградие, те бяха заловили 300 крадци на ядки. „Шантава седмица” – помисли си Пибоди и притвори очи, опитвайки се да обясни на ума си дали теорията на хаоса, публикувана в списание „Отмъщение по женски” от Камбанка и феята пират три дни преди да ги убият, се вписва в легендата за Херкулес, за която пишеше всяка вечер преди да заспи. „Отново изпадна в състояние „интерстелар” – въздъхна приятелят му Шърман. Странен шум, който идваше както отгоре, така и отдолу, го накара да танцува в ритъма на греха. Той се обърна налява, а очите му се спряха на няколко живи легенди. Сред тях Шърман се чувстваше като лесна плячка, на която откачалките на касата са пробутали билет за отвъдното. „Измет!” – просъска той, подкрепен от неконтролируемата си ярост. На един черпак разстояние от многопластовата личност на Шърман стоеше най-търсения човек в историята и същевременно пазител на световното наследство – Ной. Той си играеше със своя конструктор „Лего”, като се опитваше да пресъздаде неразказаната история на Дракула. Погледът на Шърман се спря върху невероятния Спайдърмен, който пееше на плюшените си пингвини от Мадаскар за възхода на империята Уинкс. Само да ви успокоя, състоянието на мистър Пибоди се усложни, като за мисловната му дейност бе обявен код „червено”. Съдружникът му Шърман стана свидетел на поредната мистерия от дълбините на ежедневието. 2014Сред непрогледна мъгла, точно преди полунощ, се яви Свети Винсънт и извика: „Step up!”. Приятелите Пибоди и Шърман се спогледаха пребледняли, сякаш в съзнанието им се реконструираха спомени за сестрите Анабел и Джезабел – лешояди, известни на семейната сцена под псевдонима „бивши съпруги”. „Българ? Не?” – попита учудено Свети Винсънт, обмисляйки вариант да запише своята сойка-присмехулка в птичата академия за вампири. Пибоди и Шърман предпочитаха да прекарат една нощ в музея и да се научат как да си дресират дракон за втори път, отколкото да се молят горещо на своя Бог – Закрилникът, който винаги ще ги избави от злото в замяна на голи снимки на пчеличката Мая. Зловещият рев на Годзила принуди Свети Винсънт да се изпари като Робокоп при ядрена заплаха. „Шърман” – каза с треперещ глас Пибоди. „Само не ми казвай сбогом!” – отговори с нотка на досада талантливия съдружник. „Знам, че сме заедно по принуда, Шърман, но искам да ми обещаеш, че който от нас оцелее, ще разкаже за случилото се на журналиста Джон Уик” – каза Пибоди и се загледа в арабския сериал „Завръщането на хабиби Дороти”, който се излъчваше на огромен екран в близост до терминала, за да се разсее от пронизващия го страх.Годзила бе на метри разстояние от приятелите, организирали спасяването на мистър Банкс когато настъпи тригодишна ера на изтребление между различни шефове гадняри по света. „Ше умрем, Шърман! А колко исках да се прибера у дома през август, да се отдам на безумна любов с Люси…О, да! Тя е жена, за която да убиеш. Страх ме е от смъртта, Шърман! Искам да знаеш, скъпи приятелю, че ти изведе на преден план най-доброто в мен, помогна ми да се превърна в ченге за един ден. Колко много неща смятах да направя, колко мечти исках да осъществя…О, коварни дни на отминалото бъдеще!”. Пибоди прекрати монолога си, стъписан от невъобразима, да я наречем, магия в полунощ. Шърман разговаряше с Годзила, сякаш заедно са преживяли игрите на глада, организирани ежегодно от Х-мен. „Ще ми кажеш ли дали това е пътят към Коста дел Маресме? С приятелят ми искаме да се отбием при децата си Вайълет и Дейзи, преди да се включим в битката на петте армии. Пред Годзила, Шърман изглеждаше като последния оцелял хобит. Пибоди озаглави филмовата ситуация, при която бойно старче комуникираше с един от последните земни отмъстители, с името „американска схема”.Причините: нереалистичен сценарий в сос от осезаема действителност. Годзила осъзнаваше своето превъзходство, особено след като с много усилия разкри вековната тайна на гробницата. „Ще ви упътя, но искам нещо в замяна!” – изръмжа огромното същество и разлая съседите, които бяха рицари на честта, живеещи в неизвестност под летището. „Да те заведа в Рио? Да ти обясня как да си направиш банка?” – попита Шърман. Годзила даде свобода на обзелото го чувство на досада: „Не! Кълна се в своята господарка на злото, че ще ви изпратя в съдилището на планетата на маймуните, ако не изпълните желанието ми. Слушайте внимателно, няма да повтарям! Искам при завръщането си да ми се обадите на служебния телефон и да поиграем заедно “Need for speed” или…нека сме ченгета за няколко часа, да откраднем полицейска кола…?”. Мистър Пибоди и Шърман се спогледаха, а мислите им се свързаха помежду си в изречението „Този е побъркан!”. Съдружниците дадоха обещание и се заклеха, че казват истината и само истината, както и направиха пред съдията когато бяха обвинени за кражба на сто метра лиани от имението на Тарзан.
films-14-750x400
1 час по-късно:
Шърман мълчеше, полагайки усилия да предпази ума си от чистка. Пълна анархия цареше в съзнанието му, преливащо от почти неразбираемите напътствия на говорещия динозавър. Стъпвайки на ръба на утрешния ден, приятелите се озоваха пред омагьосана къща вдън горите. Сняг се сипеше на парцали, а беше лято. Пибоди се усмихна, защото бялата картина му напомни за Ню Йорк и началото на индивидуалната му зимна приказка в града. Шърман почука на масивната дървена врата. Чуха се стъпки, а след няколко секунди и басов глас: „Паролата!?”. Пибоди изпадна в паника, но хладнокръвието на приятелят му отново се притече на помощ. „Паролата е „Аз, Франкенщайн”, каза уверено Шърман. Вратата се открехна. Пред очите им застана Ръждивко – от глупав, по-глупав рицар, чиито доспехи скърцаха непоносимо, изпълнявайки своя последен квартет. Без да обели нито дума, непобедимият в категория „брой сварени яйца за минута” рицар посочи на неочакваните гости огромен лабиринт. Шърман онемя. „Бягството е невъзможно. Тук няма спасителен отряд!”  – констатира Пибоди. Когато зората оповести новината за пристигането си, съдружниците се натъкнаха на вълк. Логиката им подсказваше, че умното животно е открило начин да влиза и излиза по свое усмотрение. Шърман преодолястраха си. „Ей, Вълк! Зарежи голямото ежедневно скачане от коридор в коридор и ме изслушай! Предлагам ти обилна вечеря, състояща се от трима дивергенти, ако ни изведеш от този град на греха”. Шърман намигна на Пибоди, за да му припомни, че примамливата оферта е само плод на развинтена фантазия. Вълкът се изсмя в лицето му: „Работя на Уолстрийт и мога да оценя единствено шума на парите!”. Надеждата за спасение на приятелите се изпари, а с нея и енергията им. „Да спрем за няколко минути?” – предложи Шърман и отвори лаптопа си, за да провери с каква скорост се сваля филмът „Херкулес в окото на бурята”. Разбира се, изтълкува липсата на безжична интернет връзка като саботаж. „Шърман, помниш ли когато бяхме внедрени в час по микробиология, за да открием дилър на наркотици с псевдоним „Пазителя”?”. Пибоди очакваше потвърждение, което пристигна с минута закъснение на гара „Смислен разговор”. „Да, беше  по времето на мисия „Ноември”. Заради неотложната задача пропуснахме концерта на любимата ни метъл банда „Кутийковците”. Мълчанието осъществи преврат и превзе престола.
30 минути по-късно:
„Спиш ли?” – прошепна Шърман. Пибоди успя да съобщи за присъствието си чрез несвързани звуци. „Спомняш ли си Лудия Макс?” – продължи упорито Шърман. Отговорът на приятеля му бе светкавичен: „За Лудия Макс ще си говорим през следващата година, когато се готви филмов обзор за 2015-та година. Ясно ли е? Ти си лудият в момента…ни вината не е в твоите звезди, а в нашите! Лека нощ!”.

 

Във втората си част, текстът ще се съсредоточи върху продукциите, надеждни или не, които ще покорят родните екрани през настоящата година. И още. Кой трябва да грабне статуетките на наградите „Оскар”? Мнение и коментари – съвсем скоро.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

+ 70 = 71