Честита Нова Година, скъпи приятели!

Да отбележим новата година с първата рецензия на www.cineboom.eu за премиерния тази седмица „La La Land“! В първия ден на новата 2017г. , местния синеплекс, малка, стегната зала и ПЪЛНА ДО ГОРЕ! В залата нямаше свободно място! Рекламната кампания на филма е проработила и е довела всички тези хора (или може би невъзможността да правят друго, в деня, в който всичко е затворено?)!

Много трудно се въздържам да не избухна още с първите редове на публикацията и най- вероятно едва ли ще успея. Така че- „La La Land“ е категорично един от най- бавно провалящите се филми през последните години. И колкото и странно да ви звучи това твърдение- продължете да четете, и ще разберете, колко ПРАВИЛНО е то!

Историята:

Джазовият пианист Себасчън (Райън Гослинг) се влюбва в амбициозната актриса Миа (Ема Стоун) в Лос Анджелис. Заглавието на филма е разговорното име на града, в който мечтите се разбиват на парчета.
Историята на Миа и Себасчън и за това, как двамата се борят да вържат двата края в един град, известен с крушенията на мечти и разбиването на сърца. Оригиналният мюзикъл за ежедневния живот се взира в радостта и болката при следването на мечтата.

Ще започна още от заглавието- това е едно от най-сбърканите заглавия, които ще срещнете през идните месеци. Не това НЕ Е името на града. И филмът не се развива в някоя Land (земя)! Историята се развива в Лос Анжелис, L.A., но категорично не се развива в La La ! Не се развива и в Land!

Началната сцена от филма е добра и успява да ни потопи в идеята за мюзикъл. Песента е хубава, внезапното избухване от сивото ежедневие в мелодичен момент на пеене и танци е правилен и типичен за жанра и настройва зрителите правилно. НО ДО ТАМ! Той НЕ Е достатъчно раздвижен, не е достатъчно динамичен и е пълен с дразнещи окото актьори/ статисти, които се очаква да пеят и танцуват (включително облечения в червено шофьор на камион, който е черешката на тортата). А когато става ясно, че тази сцена има единствената цел за да ни въведе в идеята, че ще гледаме мюзикъл и няма АБСОЛЮТНО НИКАКВО ОТНОШЕНИЕ към останалата част от филма, нещата стават жалки!

Ема Стоун е брилянтна. Ако в този филм има едно цвете, то това е тя. Актрисата изглежда много по-млада от обикновено, изключителна в лицеизраженията си, внимателна и точна в танцувалните моменти и с един наистина приятен и мек за слушане глас, в моментите в които пее. Тя е актриса, дори когато във филма се очаква да ИГРАЕ АКТРИСА и и се получава толкова добре!!! Фактът, че гримът и прическата (а и костюмите) са я дръпнали една идея назад, за да изглежда една идея по-земна, по-нормална и по- „avarege american girl“ е правилен! Тя става мимолетна любимка на зрителя и остава такава до финала. Очарователна, и толкова типична дори в момента, в които води словесен спор, тя държи своята ТИПИЧНА, вътрешна усмивка на лице.

Най-големият БЪГ на „La La Land“ се нарича Райън Гослинг! След всичките му БРИЛЯНТНИ роли до момента, (само ще вмъкна „Тетрадката“ и нищо друго), тук той се проваля по всички аспекти! Райън е изключително красив и обаятелен актьор, а тук дори прическата му и тези няколко кичура, които постоянно падат на челото му, дразнят окото на зрителя и усещането ни за героя му е някъде по средата между, готин и лигав. Той е НЕПОДХОДЯЩ за тази роля. Фигурата му е натежала и до нежната и ефирна Ема, той стои като натежал, стар пън. Чисто визуално, Ема изглежда с много, ама много години по-млада от него. В музикалните моменти той се проваля. Танците му са тежки, да правилни, но с ръбове и стоят бутафорно, на фона на натежалата му фигура и повечето годинки. За тази роля, правилният актьор е доста по-млад, слабичък и определено не с тази прическа!

Началото на филма тръгва изключително добре! Първата голяма музикална сцена между Ема и Райън на пейката над Лос Анжелис (от която кадър е взет, за да бъде направен и плаката на филма) е най-силната и най-типичната МЮЗИКЪЛ сцена в целия филм. Хореографията е точна и премерена, движенията им са плавни и улавящи и дори Райън успява да ни заблуди, че е правилния за тази роля (което се променя значително след това).

В един момент, филмът до такава степен успява да се изгуби в себе си и да не е сигурен дали е дисекция на животът в Холивуд и как се случват нещата там или показва съдбата на двама влюбени (или не съвсем, защото тяхната любов така и не става ясно КОГА всъщност пламва). Музикалните моменти се разпадат, те са разпилени, необосновани и това постоянно гаснене на светлината и оставяне на 1 прожектор върху пеещия/ танцуващия е сценично изкуство а не кино- мюзикъл. Връщайки се назад през последните успешни (макар и не абсолютно) мюзикъли, като „Чикаго“, „Мечтателки“, „Мулен Руж“- там нещата просто НЕ СЕ случваха така.

И въпреки това, в „La La Land“ има изключително забавни и интелигентни моменти. Клаксонът на героя на Райън е единя от тях, взимането на Ема (на сутринта от къщата срещу библиотеката) докато тя носи кафето и мн. мн. други правят частички от филма наистина гледаеми, интелигентни и рядко срещани в масовото кино в наши дни. И всички те се получават, благодарение на Ема Стоун и нейните реакции.

ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ!!!

Големият финал и мащабната ретроспекция, която всъщност ни показа героят на Райън, който вижда всичките си грешки през годините и как, ако ги БЕ изиграл по правилния начин, нещата щяха да са други сега всъщност е добра. Тя успява да заблуди зрителя, че всъщност филма се е случил по този начин и всички се настройват да видят на финала табелката на Бара и как всъщност се казва той сега. Преди ретроспекцията да приключи и да видим грозната истина, такава каквато е. И това е странно! Толкова забавен, романтичен и с идеите за комичен филм да завърши по този начин и с тоталното отсъствие на happy end е странно и допълнително обърква зрителя и неговите представи и усещания.

КРАЙ НА СПОЙЛЕРИТЕ!!!

„La La Land“ е един много сбъркан филм. Една история с изключителни възможности и потенциал да се превърне в истински хит. Но поредица от грешки на сценаристи, на кастинг режисьори, на сценографи, дори на човека одобрил заглавието на филма, води до този резултат- филмът се проваля по всички аспекти. Бледото подобие на историята (помните ли носителят на Оскар за най-добър филм „BIRDMAN“?) с тази на минал носител на Оскар, ще заведат зрителите до кино салоните и ще успее да разочарова всички. Този плакат. Тези реакции и текстове и положителните но НЕИСКРЕНИ рецензии ще подхлъзнат масовия зрител да се почувства ЧАСТ от магията наречена мюзикъл (все пак за последните 15г. е имало точно 3 големи мюзикъла, преди този). Много жалко, защото има далеч по стойностни филми в кината, които са в пъти ПО-добри и ПО-силни от този!

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

− 6 = 3