Преди малко повече от седмица в Netflix дебютира поредния високобюджетен екшън с холивудска звезда в главната роля. Този път това бе „The Old Guard“, където в главната роля гледаме носителката на Оскар Чарлийз Терон. Е освен нея в поддържаща роля са Джафар от „Аладин“ 2019г., но това е една друга история…

Чарлийз играе ролята на война Анди. Тя ръководи тайна група от наемници с мистериозната способност – безсмъртие. Групата им се бори, за да пази света на смъртните от хилядолетия. Внезапно те са вербувани да поемат спешна мисия, по време на която необикновената им способност е изложена на показ. Сега Анди се заема със задачата да елиминира заплахата от опит да клонират и използват способността им за нечисти цели.

Дори трейлъра на филма не подсказа за изключителни визуални ефекти или бойни сцени или каквото и да било. Но все пак имаме Чарлийз и имаме суперспособност. Какво му е нужно повече на човек?

Ами, всъщност много. За разлика от „Extraction“, предходния голям филм на Netflix, тук нямаме големи бойни сцени, нямаме 12 минутни епизоди без монтаж. „The Old Guard“ всъщност се проваля и се проваля във всички направления.

След финала на филма се опитах да си отговоря на въпроса- какъв бе смисъла на филма? Какво и защо правиха те? Намериха ново момиче, историята не се разви и не даде нищо. Вкараха гей-любов между двама мъже, която за пореден път доказа неспособността на Холивуд да вплете такава сюжетна нишка във филма, който не е фокусиран върху нея. Опитаха се да превърнат Чарлийз в екшън-героиня и тя се справи в пъти по-зле от „Бързи и яростни“. Тя вече не е първа младост. Умелото покриване на лицето и в екшън епизодите и ваденето на каскадьорката и на преден план прозираше до степен да дразни. Движенията и бяха бавни и тромави. 

Нито един от поддържащите герои не впечатли. Дори Джафар („Аладин“, боже, НЕ МОГА да произнеса името на този актьор) бе тежък, тромав и не особено нужен. Сценографията отново опита да ни заведе на място, което в традиционните холивудски блокбастъри не виждаме- страна от близкия изток. Това вече го гледахме в „Extraction“, където бе ново и различно.

Най-смехотворния момент бе мега злодея. Хората, които биха изгледали този филм, са същите хора, които до преди 10г. гледаха Хари Потър и растяха с него. Не можеш да сложиш дебелия братовчед Дъдли да играе ролята на мега злодей в почти супергеройски филм. Този човек е прокълнат да бъде Дъдли и да буди смях у зрителя. Точно както Радклиф е прокълнат да бъде Потър, без значение неистовите му усилия да се отскубне от това амплоа.

В типично холивудски стил филмът дава УАУ обратът буквално в последните минути, за да си остави вратичка за продължение. Подобно нещо преди няколко години направи и „На Парчета“, за да се свърже със „Стъкления“ и всички знаем какъв бе резултата. Тук оставихме широко отворената врата за евентуално продължение, от което май никой няма нужда.

Във време без кино и без големи заглавия, зрителя някак посви очакванията и критиката си към това, което гледа. Все пак е нещо за гледане в момент, в който не се правят филми. Въпреки това, зрителят не може да се превърне в безмозъчен плужек. Не може да предъвква всяка зле представена история и зле режисирана сцена. Просто, не може.

„The Old Guard“ е една голяма пихтия, която в нито един момент не може да накара зрителя да симпатизира или да мрази КОЙТО и да е от героите. Плътност в тях няма. Всички те са двуизмерни и безлични.

Неслучайно Netflix се опитва да го лансира, като един от 10-те най-гледани филми на компанията за всички времена. Интересно как не влезе под номер 1…

„The Old Guard“ вече е достъпен за всички потребители на Netflix.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here